– Какво е това?
– Нарича се Хълмът на Венера. – Тя присви благоприлично устни, макар крайчетата им да се дръпнаха нагоре. – У мъж значи, че си пада по моми. У жена е по-различно. Нека го кажа по-деликатно – предвиждам, че мъжът ти няма да търси нещо друго извън ложето ви. – Тя се засмя изненадващо дълбоко и неприлично, а аз се поизчервих.
Възрастната икономка отново се вглъби в ръката ми, като сочеше тук-там с нокът, за да подчертава думите си.
– Дълбока линия на живота имаш – в добро здраве си и вероятно ще си останеш така. Прекъсната е, което значи, че животът ти се е променил значително, но това важи за всички ни, нали? Твоята обаче е прекъсната на немалко места. А линията на брака ти, хм – тя поклати отново глава, – е разцепена на две. Не е необичайно, обикновено значи два брака...
Реагирах едва доловимо и незабавно се прикрих, но тя ме усети и вдигна поглед. Май наистина бе много проницателна гадателка. Закима успокоително.
– Не, не, моето момиче. Не значи, че нещо ще се случи на благоверния ти. Но ако се случи – тя подчерта „ако“, като ме стисна леко за дланта, – няма да чезнеш и тъгуваш по него цял живот. Ако изгубиш първата си любов, можеш отново да обикнеш.
Тя примижа късогледо към дланта ми и леко прокара напукания си нокът по линията на брака ми.
– Но повечето разделени брачни линии са прекъснати – твоята е раздвоена. – Тя ми се ухили дяволито. – Да не си имаш друг съпруг тайничко?
Засмях се и тръснах глава.
– Не. Откъде време? – После обърнах длан с ръба нагоре. – Чувала съм, че вдлъбнатинките отстрани на дланта показват колко деца ще имаш. – Казах го нехайно, или поне се надявах така да прозвучи. Ръбът на дланта ми бе разочароващо гладък.
Госпожа Греъм махна подигравателно.
– Ба! След една-две рожби може и да ти се появят бразди по дланите. Но по-скоро ще се появят на лицето ти. Предварително нищо не значи.
– О, така ли? – Почувствах се глупаво, задето бях така облекчена. Щях да попитам дали браздите в основата на китката ми значат нещо (склонност към самоубийство?), но преподобният Уейкфийлд ни прекъсна, като влезе с празните чаени чаши. Постави ги до сушилника за съдове и шумно и непохватно затършува из скрина, очевидно с надеждата да получи помощ.
Госпожа Греъм скокна на крака, за да запази неприкосновеността на кухнята си, ловко избута преподобния настрани и се зае да подрежда приборите за чай на поднос, за да ги внесе обратно в кабинета. Преподобният Уейкфийлд ме дръпна на безопасно разстояние от шетнята.
– Защо не дойдете в кабинета ми за още една чаша чай с мен и съпруга ви, госпожо Рандал? Направихме извънредно удовлетворително откритие.
Виждах, че макар да се опитва да изглежда спокоен, всъщност се пръска от радост от находката им, като хлапак с жаба в джоба. Явно ми се падаше да прочета списъка с прането на капитан Джонатан Рандал, квитанциите му за обущар или някой също толкова удивителен документ.
Франк така се бе заровил в опърпани хартии, че почти не вдигна глава, когато влязох. Предаде ги неохотно в пухкавите ръце на викария и застана зад гърба му, сякаш не можеше да понесе да откъсне поглед от тях.
– Да? – попитах учтиво, прокарвайки пръсти по мърлявата хартия. – Хм, да, много интересно. – Всъщност ситният почерк бе така избледнял и засукан, че не ми се правеше труда да го разчета. Най-отгоре на един от по-запазен лист имаше герб. – Херцог на... Сандрингъм, така ли? – Взрях се в герба, избелял седнал леопард, и в отпечатаните под него букви, които се виждаха по-добре от ръкописа.
– Да, точно така – каза викарият и грейна още повече. – Титлата вече не съществува, знаехте ли?
Не знаех, но кимнах умно, добре запозната с поведението на историци в маниакалната хватка на някоя находка. Най-често трябваше просто да кимам от време на време и да мърморя „О, наистина ли?“ или „Колко удивително!“ на равномерни интервали.
След като Франк и викарият няколко пъти си отстъпиха думата, за да покажат щедрост, последният спечели честта да ми разкаже за откритието си. Явно според всички тези вторични суровини предшественикът на Франк, Черния Джак Рандал с черната си слава, е бил не само достоен войник на Короната, но и доверен – и таен – агент на херцога на Сандрингъм.
– Почти агент провокатор, не бихте ли казали, доктор Рандал? – Викарият благородно прехвърли топката на Франк, който я пое и се затича с нея.
– Да, наистина. Изказът е много предпазлив, разбира се... – Той леко прелисти няколко документа.
– О, наистина ли? – вметнах аз.
– Но по това личи, че на Джонатан Рандал е било възложено да разпалва якобитски страсти, ако е имало почва за такива, сред известните местни шотландски фамилии. Трябвало да извади на бял свят всякакви баронети и предводители на кланове с тайни симпатии. Но това е странно. Не са ли подозирали самия Сандрингъм, че е якобит? – Франк се обърна към викария, събрал замислено вежди. Челото на Уейкфийлд също се набръчка.