Франк погледна към мен и ме придърпа по-близо.
– И аз – каза той с широка усмивка. – Може да ми покажеш твоето утре.
Когато стана утре обаче, имахме друго за правене. Бях забравила, че сме планирали да отскочим до Голямата долина при Лох Нес.
Трябваше да изминем много път през Долината, затова тръгнахме рано, преди зазоряване. След суетенето около приготовленията в предутринния студ, в колата се отпуснах под едно одеяло и с удоволствие усетих как топлината се връща в ръцете и краката ми. Обзе ме сладка сънливост и заспах блажен сън на рамото на Франк. Последното, което видях, преди да се унеса, бе силуетът му, обрамчен в червеното на изрева.
Пристигнахме след девет, а водачът, който Франк беше намерил, ни чакаше на ръба на езерото, заедно с малък скиф.
– И ако ви се ще, господине, питах се дали да не се метнем с лодката до приезерната страна на замъка Ъркхарт. Може там да хапнем и да продължим нататък. – Водачът беше неприветлив на вид дребосък с овехтели от вятър, дъжд и слънце памучна риза и диагонално тъкани панталони. Той ловко прибра кошницата за пикник под седалката и с мазолеста ръка ми помогна да вляза в лодката.
Денят бе прекрасен и отраженията на цъфтящата зеленина по стръмните брегове се размиваха в ясните води.
– Ей там е замъкът Ъркхарт. – Мъжът посочи към гладка каменна стена, която едва се виждаше през дърветата. – Или поне останките му. Вещиците на Долината го проклели и едно след друго му се стекли нещастия.
Разказа ни за Мери Грант, дъщеря на местния земевладелец, когато замъкът още бил цял, както и нейният любовник Доналд Дон, поет от рода Макдоналд от Боухънтин. Макар баща ѝ да им забранил да се срещат, заради навика на Дон да задига всякакъв добитък, който му попадне (стара и благородна високопланинска професия, увери ни водачът), те въпреки това се виждали. Бащата разбрал, примамил Доналд на лъжлива среща и го заловил. Осъден на смърт, Доналд се примолил да го обезглавят, като джентълмен, а не да го бесят като прост бандит. Изпълнили молбата му и докато го водели към дръвника, повтарял: „Дяволът ще прибере владетеля на Грант, а Доналд Дън няма да увисне на въжето.“ Не увиснал и според преданието главата му се търкулнала с думите: „Мери, вдигни ми главата.“
Потреперих и Франк ме прегърна през раменете. Водачът продължи:
– От стиховете му са останали няколко реда.
Ще съм на хълма утре аз, безглав.
Нима не ще скърбите за девицата моя злочеста,
Мери, чиста, нежноока?
Стиснах леко дланта на съпруга си.
След като изслушахме какви ли не истории за предателство, убийство и насилие, реших, че езерото си е заслужило зловещата слава.
– Ами чудовището? – попитах, като се взирах в дълбините. Изглеждаше много подходящо за подобна обстановка.
Водачът ни сви рамене и плю във водата.
– Странно е туй езеро, дума да няма. Говори се за нещо старо и зловещо, което живеело в дълбокото. Принасяли му жертви – добитък и дори деца, хвърляли ги във върбови кошници.
Отново се изплю и продължи:
– И някои викат, че езерото било бездънно, в средата имало дупка, по-дълбока от всичко в Шотландия. От друга страна... – Мъжът присви очи развеселено. – Преди някоя друга година едно семейство от Ланкашир изтърча в полицията в Инвърмористън и се развикаха, че видели как от водата излиза чудовище и се скрива в папратите. Било кошмарно създание, с червена козина и страховити рога, дъвчело нещо и от устата му капела кръв. – Вдигна ръка и спря възклицанието на върха на езика ми. – Един полицай отишъл, върнал се и казал: „Ами, с изключение на кръвта, е много добро описание на... – и тук водачът спря, за да подчертае кулминацията – едра планинска крава, която преживя в пущинака“.
Преплавахме половината дължина на езерото и спряхме за обяд. Оттам поехме през Долината с колата и не видяхме нищо по-зловещо от червена лисица на пътя, с малък гризач в уста, която стреснахме, докато взимахме един завой. Тя отскочи встрани и се плъзна нагоре по брега като сянка.
Бе наистина късно, когато се добрахме до алеята пред госпожа Беърд, но застанали сгушени на прага, докато Франк търсеше ключа, се смеехме на преживяното през деня.
Чак когато се приготвяхме за лягане, се сетих да спомена каменния кръг. Умората на Франк се изпари.
– Наистина?! И знаеш къде е? Изумително, Клеър! – Той се ухили широко и се разрови в куфара си.
– Какво търсиш?
– Будилника. – Извади го.
– Че защо? – попитах озадачена.
– Искам да станем навреме, за да ги видим.
– Кои?
– Вещиците.
– Вещиците ли? Кой ти е казал за вещици?