Не ми даваше сърце да ѝ кажа, че за непокорните ми светлокафяви къдрици е виновна природата, а не повредена машина за къдрене. Собствените ѝ стегнати букли не страдаха от подобна опърничавост.
– Да, може и да опитам, госпожо Беърд – излъгах. – Слизам до селото при Франк. Ще се върнем за чая. – Приведох се да мина през вратата и тръгнах по пътеката, преди нещо друго в недисциплинирания ми външен вид да ѝ направи впечатление. След четири години като медицинска сестра в Кралската армия се наслаждавах на свободата от униформи и дневни дажби и си угаждах с леки памучни рокли с ярки десени, напълно неподходящи за преходи през пущинаците.
Не че бях възнамерявала да правя подобни – по-скоро планирах да спя до късно сутрин, а след това с Франк да мързелуваме и да се излежаваме до късно следобед, без да спим. Само че трудно ни се удаваше да поддържаме духа на нега и страст, докато госпожа Беърд яростно чистеше с прахосмукачката пред вратата.
– Това сигурно е най-мръсният килим в цяла Шотландия – беше отбелязал Франк в леглото по-рано сутринта, докато слушахме рева на машината в коридора.
– Почти толкова, колкото подсъзнанието на хазяйката ни – съгласих се. – Може би все пак трябваше да отидем в Брайтън. – Бяхме избрали шотландските възвишения за ваканция, преди Франк да започне да преподава история в Оксфорд, защото Шотландия се бе запазила донякъде от ужасите на войната, белязали останалата част на Великобритания, а и не се поддаваше на пресилената следвоенна празничност, заразила по-популярните места за отдих на Острова.
А и без да го обсъждаме, и двамата смятахме, че ще е символично място, където да подновим брака си. Бяхме се оженили преди седем години и прекарахме двудневен меден месец в Северна Шотландия, малко преди да избухне войната. Затова си мислихме, че ще е спокойно местенце, където да се преоткрием, без да съзнаваме, че макар голфът и риболовът да са най-популярните шотландски спортове на открито, клюките са най-популярният спорт на закрито.
– Къде отиваш? – попитах, докато Франк сваляше крака от леглото.
– Би ми било неприятно да разочаровам горката женица – отвърна той. Заподскача леко нагоре-надолу и старото легло ритмично заскърца. Прахосмукачката рязко замлъкна. След минутка-две той простена театрално и се отпусна назад, а пружините издрънчаха под него. Аз не се сдържах и се разхилих с лице във възглавницата, за да не смущавам тишината в коридора.
Франк повдигна питащо вежди.
– Трябва да стенеш в екстаз, а не да се хилиш – смъмри ме той. – Ще си помисли, че не ме бива.
– Ако очакваш възторжени стенания, трябва да издържаш по-дълго – отвърнах. – За две минути – толкова.
– Неразумна жено! Дошъл съм да си почивам, не помниш ли?
– Мързелан. Никога няма да удължиш родословното дърво с нов клон, ако не се постараеш.
Страстта на Франк към генеалогията бе още една причина да дойдем в планинска Шотландия. Според една от мърлявите му хартийки, една от многото, които мъкнеше насам-натам, досаден негов предшественик имал някакви дела в този район в средата на осемнайсети – или може би седемнайсети – век.
– Ако свърша като бездетна издънка на фамилното ни дърво, несъмнено ще е по вина на неуморната ни домакиня отвън. Женени сме почти от осем години все пак. Малкият Франк-младши ще е напълно законороден и без свидетели при зачеването си.
– Ако изобщо бъде заченат – отбелязах черногледо. Седмицата преди да тръгнем към Шотландия отново бяхме разочаровани по този въпрос.
– При целия този чист въздух и здравословната диета? Как няма да ни се получи? – Предния ден бяхме вечеряли херинга, пържена. Обядвахме херинга, маринована. А острият мирис от стълбището ясно подсказваше, че за закуска ни предстои херинга, пушена.
– Ако не обмисляш бис за доброто на госпожа Беърд, по-добре се обличай – предложих аз. – Нямаш ли среща с онзи пастор в десет?
Преподобният д-р Реджиналд Уейкфийлд, викарий на местната енория, щеше да покаже на Франк някакви смайващо пленителни рождени свидетелства, а можеше и да е изкопал армейски комюникета, в които се споменава прочутият му предтеча.
– Как се казваше този твой пра-пра-прадядо? – попитах. – Който се е мотал из тези краища по време на въстанията? Не помня дали беше Уили, или Уолтър.
– Всъщност е Джонатан. – Франк приемаше спокойно пълната ми незаинтересованост към семейната му история, но бе винаги готов да се вкопчи и в най-малката ми проява на любопитство, за да ме осветли по всички известни до момента факти за ранните Рандал и семейните им връзки. Докато закопчаваше ризата си, очите му се озариха от налудничав блясък на лектор-фанатик.