Извърнах се от огъня.
– Мисля, че трябва да го прочистя първо с вода, после с разтвор срещу... срещу треска.
От госпожа Фицгибънс щеше да излезе чудесна медицинска сестра.
– Какво ще ти трябва? – попита.
Замислих се. С какво са предотвратявали инфекции преди антибиотиците? И от този ограничен набор от средства кои бяха достъпни в шотландски замък по зазоряване?
– Чесън! – почти извиках победоносно. – Чесън и, ако имате, вирджински орех. Ще ми трябват и няколко чисти парчета плат и чайник за преваряване на вода.
– Да, мисля, че имаме всичко. А може би и малко зарасличе? Също чай от лайка? На момчето му личи, че е прекарало тежка нощ.
Момчето всъщност се олюляваше от умора и нямаше сили дори да се възпротиви на това, че го обсъждаме като неодушевен предмет.
Госпожа Фицгибънс се върна бързо, с пълна престилка чесън, мрежести торбички с билки и парчета стар лен. От едната ѝ яка предмишница висеше малък черен чайник. В същата ръка стискаше голяма дамаджана с вода, все едно беше възглавница с гъши пух.
– Какво да правя сега, скъпа? – попита с весел тон. Казах ѝ да кипне водата и да обели чесъна, докато разглеждах съдържанието на мрежичките с билки. Ето го вирджинския орех, също зарасличето, дъбравник и някаква кора, може би черешова.
– Болкоуспокояващо – измърморих доволно, спомняйки си обясненията на господин Круук за употребата на различните кори и билки, които намирахме на Креиг на Дун. Определено щеше да ни потрябва нещо за болката.
Сложих във врящата вода няколко скилидки чесън и малко от вирджинския орех, а след тях – част от плата. Дъбравникът, зарасличето и черешовата кора киснеха в тавичка с гореща вода до огъня. Приготовленията ми помогнаха да се успокоя. И да не знаех къде съм и защо съм тук, поне знаех какво да правя в следващите двайсетина минути.
– Благодаря ви... госпожо Фицгибънс – рекох с уважение. – Оттук мога да продължа сама, ако имате друго за вършене. – Жената се засмя и гърдите ѝ се затресоха.
– Ех, моме! Работа винаги имам! Ще ви изпратя по една супа. Викни, ако ти трябва нещо друго. – Тя се заклатушка с изненадваща скорост към вратата и се зае с другите си задължения.
Свалих превръзките възможно най-внимателно. Бяха залепнали за плътта и паднаха с припукването на засъхнала кръв. По краищата на раната се появиха капчици прясна кръв и се извиних на Джейми, че го наранявам, макар да не бе помръднал и продумал.
Поусмихна се, сякаш плахо флиртуваше.
– Нямай грижи, моме. Наранявали са ме много по-лошо, и то хора, дето не са толкова хубави. – Приведе се напред, за да промия раната с разтвора от чесън, и наметката падна от рамото му.
Веднага видях, че говори самата истина. Бяха го наранявали много по-лошо. Бледи белези от бичуване покриваха горната част на гърба му. Личеше, че е минавал през това повече от веднъж. На някои места имаше сребристи следи от зараснала плът, а на неравномерни интервали – малки дупчици, където няколко удара са попаднали на едно и също място и са откъснали парченца кожа и мускул.
Разбира се, бях виждала всякакви рани през войната, но тези белези ми се сториха изключително брутални. Сигурно бях ахнала, защото той обърна глава към мен и видя, че съм зяпнала. Сви здравото си рамо.
– Омари. Бичуваха ме два пъти за една седмица. Щяха и в един ден да го направят, предполагам, но са искали да ме убият. Не е весело да бичуваш мъртвец.
Опитах да говоря спокойно, докато промивах раната.
– Не бих казала, че е редно някой да се весели на това.
– Така ли би казала? Е, трябваше да го видиш.
– Кого?
– Червеният мундир, дето ми свали кожата от гърба. Може да не се е веселил, но определено беше много доволен от себе си. Аз не бях толкова доволен от него – добави кисело. – Казваше се Рандал.
– Рандал! – Вече не можех да овладея гласа си. Сините очи на Джейми ме изгледаха студено.
– Познаваш ли го? – попита подозрително.
– Не, не! Познавах семейство с тази фамилия, преди много, хм, преди много време. – Бях изпуснала плата. – Мътните го взели, ще трябва пак да го преварявам. – Грабнах го от пода и забързах към камината, като се опитвах да скрия объркването си със суетене. Възможно ли бе този капитан Рандал да е предшественикът на Франк, галантният офицер с безупречни постижения, получил многобройни похвали от херцози? И ако да, можеше ли роднина на милия ми Франк да е способен на подобно зверство?
Заех се с огъня, хвърлих още няколко шепи вирджински орех и чесън и накиснах още няколко парчета плат. Когато реших, че съм овладяла гласа и изражението си, се върнах при Джейми.