Открих госпожа Фицгибънс, в тесто чак до пухкавите лакти, и заявих, че искам да намеря Джейми, за да сваля превръзките и да видя как зараства раната му. Тя извика едно момче прислужник с махване на мощната си побеляла от брашно ръка.
– Малък Алек, я изтичай да намериш Джейми, новия отговорник по конете. Кажи му да дойде, за да му прегледат рамото. Ще сме в билковата градина. – Щракна рязко с пръсти и малчуганът хукна да намери пациента ми.
Госпожа Фиц заръча на една прислужница да довърши, изплакна ръце и се обърна към мен.
– Има време, докато се върнат. Искаш ли да разгледаш билковата градина? Познаваш някои растения и ако искаш, можеш да помагаш в свободното си време.
Градината, важно хранилище на лековити билки и подправки, бе сгушена в едно от вътрешните дворчета, достатъчно голямо, за да позволява слънце, ала и скрито от пролетните ветрове. Имаше си собствен кладенец. В западния край растеше розмарин, на юг – лайка, а на север – щир. В източния край се издигаше стената на замъка, допълнителен заслон от прищевките на времето. Разпознах стъблата на късни минзухари и нежните листа на киселеца в богатата черна почва. Госпожа Фиц ми посочи напръстник, тученица и ранилист, заедно с още няколко, които не познавах.
Късната пролет беше за садене. В кошницата си госпожа Фиц носеше изобилие от чеснови глави, от които щяха да поникнат летните посеви. Матроната ми я подаде, заедно с пръчка за садене. Явно достатъчно бях мързелувала – докато Колъм намереше някаква полза от присъствието ми, госпожа Фиц щеше да намира работа за човек със свободно време като мен.
– Ето, мила. Засади ги по южния край, между мащерката и напръстника. – Показа ми как да разделям главите, без да разкъсвам обвивката на скилидките, и как да ги засаждам. Простичко беше – заравях всяка скилидка в земята с тъпия край надолу, на около 4-5 сантиметра под повърхността. Госпожа Фиц се надигна от земята и изтръска полите си.
– Запази няколко глави – посъветва ме. – Раздели ги и ги посади поотделно тук-там из градината. Чесънът пази другите растения от буболечки. Лукът и белият равнец – също. Обери и мъртвите цветчета на невена, но ги запази, полезни са.
Многобройни невени осейваха градината и цъфтяха в ярко златисто. Точно тогава малчуганът, който търсеше Джейми, се появи запъхтян и съобщи, че пациентът отказвал да се откъсне от работата си.
– Вика – изпъхтя момчето, – че не е толкова зле, та да му трябва лекуване, но благодари за вниманието.
Госпожа Фиц сви рамене, макар съобщението да не беше това, на което се надявах.
– Щом не ще, не ще. Но ти, моме, може да наминеш към конните пасбища по обед. Може да не спре, за да го лекуват, но ще спре, за да яде, доколкото познавам младите момчета. Младият Алек ще се върне да те заведе дотам.
Госпожа Фиц ме остави да засадя останалия чесън и се понесе като галеон, а младият Алек я последва с подскоци.
Работих с удоволствие през останалата част от сутринта – садях чесън, обирах прецъфтели цветове, плевях и водех вечната битка на градинаря с плужеци, охлюви, бръмбари и тем подобна напаст. Ала тук се борех с тях с голи ръце, без помощта на химически средства. Така се бях вглъбила, че не забелязах кога младият Алек се е върнал – трябваше да се прокашля, за да му обърна внимание. Явно не си падаше по празните приказки, защото едва ме изчака да се изправя и да се отръскам от пръстта, преди да се шмугне през портата на дворчето.
Пасбището, където ме заведе, бе далеч от конюшните, насред голяма ливада. Три млади коня играеха жизнерадостно наблизо. Покрита с леко одеяло червеникавокафява млада кобила бе завързана за оградата.
Джейми внимателно се примъкваше от едната ѝ страна, а тя го наблюдаваше със силно подозрение. Той постави леко длан на гърба ѝ, като ѝ говореше тихо, готов да се отдръпне, ако кобилата се възпротиви. Тя завъртя очи и изпръхтя, но не помръдна. Без да спира да говори, той много бавно се качи на гърба ѝ. Кобилата се поизправи и направи крачка встрани, но той настоя, повишавайки тон.
Тогава кобилата завъртя глава и видя, че с момчето приближаваме. Надуши беда, изправи се на задните си крака и изцвили. Завъртя се към нас и притисна Джейми към оградата. Пръхтейки и ритайки със задните си крака, тя подскочи и се опита да се освободи от въжето. Джейми се претърколи от другата страна на оградата, по-далеч от копитата ѝ. Изправи се с мъка, като ругаеше на келтски, и се обърна, за да види кой му е попречил да си свърши работата.