Облегнах се на лакти и вдигнах лице към топлото пролетно слънце. Странен покой бе обзел деня, усещане, че нещата тихо работят както трябва и нищо не обръща внимание на дребнавите човешки тревоги. Може би чувствах покоя, който човек винаги изпитва навън, далеч от сгради и шум – или бе заради градинарството, ненатрапчивото удоволствие да докосваш растящ живот, да му помагаш да расте. Или просто удоволствието, че съм си намерила работа за вършене, вместо да се шляя из замъка, напълно не на място, и да изпъквам като мастилено петно върху лист хартия.
Макар да не участвах в разговора за конете, не се чувствах чужда. Старият Алек се държеше, все едно съм част от пейзажа, а макар от време на време да поглеждаше към мен, Джейми лека-полека спря да ми обръща внимание и разговорът им премина в ритъма на келтския, сигурен знак, че са навлезли в емоционални води. Понеже не разбирах нищичко, звуците ме успокояваха като жуженето на пчели в цветовете на пирена. Странно омиротворена и сънлива, изтласках всички мисли за подозренията на Колъм, за собствените си беди и други смущаващи идеи. „Утрешният ден ще се безпокои за себе си“, изникна в главата ми библейският цитат.
По-късно нещо ме събуди, може би хладината на преминаващ облак или смяна в тона на разговора между двамата мъже. Отново бяха преминали на английски и говореха със сериозен тон, вече не за коне.
– Няма и седмица до Събора, момко – казваше Алек. – Реши ли какво ще правиш?
Джейми въздъхна тежко.
– Не, Алек, не съм. Понякога ми се струва едно, понякога друго. Хубаво ми е тук, да работя с животните и теб. – Долових усмивка в гласа на младежа, която изчезна, когато продължи: – А Колъм ми обеща да... е, няма как да знаеш. Но целувката на желязото, да променя името си на Макензи и да се откажа от всичко, с което съм роден? Не, не мога да се накарам.
– Упорит като татко си – отбеляза Алек, макар и с неохотно одобрение. – Понякога ми приличаш на него, нищо че си висок и светъл като рода на майка си.
– Познавал си го, значи? – Джейми звучеше заинтригуван.
– Малко. Повече съм чувал. Знаеш, че съм бил в Леох още отпреди родителите ти. И ако слушаш какво говорят Дугал и Колъм за Черния Брайън, ще си кажеш, че е самият дявол, даже по-лош. А майка ти – Дева Мария, отнесена от него в Ада.
Джейми се засмя.
– И съм като него, така ли?
– Дума да няма, момко. Да, виждам защо ще ти приседне да станеш човек на Колъм. Но монетата си има две страни, нали? Ако стигнем до битки със Стюардите, например, и Дугал получи каквото иска. Ако си от правилната страна в тази война, ще си върнеш земите, че и още в добавка, пък Колъм да прави каквото ще.
Джейми отвърна с това, което вече наричам „шотландския звук“, неясното гърлено възклицание, което би могло да значи почти всичко. В този случай Джейми сякаш се съмняваше, че може да се стигне до подобен развой.
– Да – отвърна той, – ами ако Дугал не получи своето? Или боят се обърне в лоша посока?
Алек на свой ред издаде гърления звук.
– Тогава остани тук, момко. Бъди отговорник на конете на мое място – няма да ме бъде още много дълго, а по-добър от теб с животните не съм виждал.
Джейми изсумтя скромно, но личеше, че се е зарадвал на комплимента.
По-възрастният мъж продължи:
– Макензи също са ти рода. Няма да предаваш кръвта си. А има и друго за мислене – и гласът му доби игрива нотка, – например госпожица Лери?
Отново получи странен звук в отговор, този път с тон на смущение и отрицание.
– Стига, момко, няма да се оставиш да те бият заради девойка, за която не те е грижа. А и знаеш, че баща ѝ няма да позволи да се омъжи извън клана.
– Много е малка, Алек, и ми стана жал – отбранително заяви Джейми. – Нищо повече. – В сумтенето на Алек долових подигравателно неверие.
– Говори го на някое конче това, момко. То може да ти повярва. Но дори да не е Лери – а с нея никак няма да сбъркаш, дума да няма, – пак ще си по за женене, ако имаш малко пари и бъдеще, например като станеш следващият отговорник по конете. Ще можеш да си избереш която мома поискаш – ако първо някоя не избере теб! – Алек почти се засмя, като човек, който почти никога не го прави. – Мухите край делвата с мед нищо няма да са! И сега, дето си без пукнат грош, без никакво име, момите припадат по теб, виждал съм! Даже тая сасенакска пачавра не може да се откъсне от теб, а уж вдовица!
Поисках да предотвратя очертаващите се все по-неприятни за мен откровения на коняря и реших, че е време официално да се събудя. Протегнах се, прозях се и седнах, търкайки показно очи, за да не ми се налага да гледам към когото и да било от двамата.