– Май че съм заспала. – Замигах очарователно към тях. Джейми, с пламнали уши, се правеше на вглъбен в прибирането на остатъците от пикника. Старият Алек се втренчи в мен, явно обръщайки ми внимание за пръв път.
– Интересуват ли те конете, моме? – попита ме той. Трудно можех да отрека, предвид обстоятелствата. Съгласих се и получих подробен анализ на младата кобила на полянката, която дремеше на сянка и току пропъждаше някоя муха с опашката си.
– Добре си дошла да гледаш, когато поискаш, моме – довърши Алек, – стига да не се приближаваш толкова, та да разсейваш конете. Трябва да работят, знаеш. – Определено звучеше, сякаш ме пъди, ала не станах. Спомних си защо бях дошла.
– Да, ще внимавам следващия път – обещах. – Но преди да се върна в замъка, исках да прегледам рамото на Джейми и да сваля превръзката.
Алек кимна бавно, но за моя изненада самият Джейми отказа, като се извърна и закрачи към полянката.
– Ще почака – каза той, без да ме гледа в очите. – Има още много за вършене днес. Може би по-късно, след вечеря, а? – Много странно. По-рано не бързаше да се връща към работата си. Но едва ли можех да го накарам насила. Свих рамене и се съгласих да се срещнем след вечеря, след което поех към замъка.
Пътьом се замислих каква форма имаше белегът на тила на Джейми. Не беше права резка, като от английски меч, а като от закривено острие. Локабърска алебарда? Но, доколкото знаех, подобни оръжия са били носени – носеха се все още, поправих се, – от шотландски кланове.
Едва когато се отдалечих, ми хрумна, че за беглец с толкова врагове Джейми бе необичайно доверчив към непозната като мен.
Оставих кошницата в кухнята и се върнах в кабинета на Бийтън, вече блеснал от чистота след енергичната работа на помощничките на госпожа Фиц. Дори десетките стъкленици искряха на слабата светлина от прозореца.
Скринът ми се стори добро място за начало, с инвентара си от билки и лекарства. Предната вечер, преди да заспя, разгледах за няколко мига част от подвързаната книга на Бийтън. Това се оказа „Указател и наръчник на лекаря“, списък с рецепти за най-различни симптоми и болести, а съставките явно се намираха пред очите ми. Книгата се делеше на няколко части: „Възстановителни билки, еметици и сладки смеси“, „Таблетки“, „Лапи и ползите от тях“, „Варене на билки и противоотрови“, както и доста дълга част със зловещото название „Очистителни“.
Когато прочетох няколко рецепти, ми стана ясна липсата на успех на покойния Дейви Бийтън. На едно място пишеше следното: „За главоболие вземете едно парче конска тор, внимателно го изсушете, стрийте го на прах и го изпийте, смесено с бира.“ Или пък това: „За детски конвулсии – пет пиявици зад ухото.“ А няколко страници след това пишеше: „Разтвори корените на жълтениче, куркума и соковете на 200 мокрици, не може да не помогнат при жълтеница.“ Затворих книгата, удивена колко много от пациентите на лекаря, според дневника му, не просто са оцелели след подобни намеси, но и са оздравели.
Най-отпред в скрина се мъдреше голям кафяв буркан с няколко подозрителни на вид топчета. След всичко прочетено имах добра представа какво е това. Завъртях надписа към себе си и победоносно прочетох: КОНСКА ТОР. Подобна субстанция едва ли се облагородяваше след престояване, така че внимателно оставих буркана, без да го отварям.
Малко след това установих, че PURPLES OVIS е латинското название на подобна субстанция, само че от овце. МИШЕ УХО също се оказа не име на растение и изтръпнала от погнуса, избутах стъкленицата по-далеч от себе си.
Запитах се що за чудо ще са “мокриците“, които срещах навсякъде, изписани по какъв ли не начин – бяха важна съставка на много лекарства, – и най-сетне открих буркан с това име. Беше наполовина пълен с нещо като малки сиви хапчета. Бяха не по-големи от половин сантиметър и така съвършено обли, че се изумих на майсторството на Бийтън. Приближих стъкленицата до лицето си – струваше ми се твърде лека. Тогава видях фините като косъм бразди по всяко “хапче“, както и микроскопични сгърчени крачка. Бързо оставих стъкленицата, обърсах длан в престилката си и си отбелязах наум какво са мокриците.
Имаше и немалко безвредни субстанции, както и няколко буркана със сушени билки, които дори бяха полезни. Открих малко от стрития перуников корен и ароматния оцет, с който госпожа Фиц беше прочистила раната на Джейми. Намерих и ангелика, пелин, розмарин и нещо с наименованието СМРАДЛИВ АРАГ. Отворих го внимателно и открих меките краища на елхови клонки, а от бутилката се разнесе приятен балсамов аромат. Оставих съда отворен и го поставих на масата, за да освежи въздуха в тъмната стаичка, като продължих да разглеждам съдържанието на шкафовете.