Изхвърлих няколко буркана сушени охлюви, както и един с надпис МАСЛО ОТ ЗЕМНИ ЧЕРВЕИ – който се оказа точно това. Също така ВИНУМ МИЛИПЕДАТУМ – стоножки, накиснати във вино; ПРАХ ОТ ЕГИПЕТСКА МУМИЯ, неопределен на вид, но подозирах, че произхожда от песъчлив речен бряг, а не от фараонска гробница; КРЪВ ОТ ГЪЛЪБ, мравешки яйца, няколко сушени жаби, старателно уплътнени с мъх, и ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП НА ПРАХ. Чий ли беше?
Почти цял следобед тършувах из скрина и чекмеджетата на шкафа. Когато приключих, подът беше отрупан с бутилки, кутии и флакони за изхвърляне, и много по-малка групичка полезни съставки, които върнах обратно в скрина.
Доста време се колебаех в коя от двете купчини да поставя една торба паяжини. И Наръчникът на Бийтън, и собствените ми смътни спомени за народната медицина твърдяха, че паяжините помагат за превръзки. Макар да бях склонна да приема подобни неща за крайно нехигиенични, опитът ми с ленените превръзки край пътя сочеше, че е желателно превръзките ми не само да попиват добре, но и да стоят на място. Накрая върнах паяжините в скрина, като реших да потърся начин да ги стерилизирам. С преваряне едва ли щеше да се получи. Може би парата нямаше да унищожи лепкавостта им?
Потърках ръце в престилката си. Бях прегледала почти всичко, с изключение на дървения сандък до стената. Отворих го и отстъпих незабавно от вдигналата се смрад.
Сандъкът съдържаше хирургичните приспособления на Бийтън. Зловещи на вид триони, ножове, длета и други подобни, които сякаш подхождаха повече за строителни дейности, отколкото за работа върху хора. Смрадта вероятно бе плод на това, че Дейви Бийтън не бе сметнал за нужно да чисти инструментите си преди и след всяка употреба. Направих отвратена гримаса, когато забелязах тъмните петна по остриетата, и затръшнах капака.
Довлачих сандъка до вратата с намерението да кажа на госпожа Фиц, че след като превари инструментите, може да ги достави на дърводелеца на замъка, ако имаше такъв.
Движение зад мен ме накара да спра, тъкмо навреме, за да не се блъсна в двама младежи. Единият крепеше другия, който куцаше силно. Куцият крак бе скрит от вързоп парцали, оцапани с прясна кръв.
Огледах се и посочих сандъка.
– Седни – казах. Явно новият лекар на замъка Леох вече практикуваше.
8. ВЕЧЕРНО ЗАБАВЛЕНИЕ
Лежах на леглото съвсем изтощена. Странно, но доста се насладих на тършуването из вещите на Бийтън, а и работих с неколцина пациенти, макар и с крайно недостатъчни средства. Въпреки това отново се чувствах така, сякаш присъствам в света и съм полезна с нещо. Плътта и костите под пръстите ми, докато отмервам пулс, изплезените езици и ококорените очи – всичко тъй познато, – успяха да потушат паниката, обзела ме, откакто докоснах канарата. Колкото и странни да бяха обстоятелствата, колкото и не на място да се чувствах, с голямо успокоение осъзнавах, че това наистина са хора. Топли и космати, с биещи сърца и работещи дробове. Някои миришеха лошо, гъмжаха от въшки и бяха мръсни, но това не беше нищо ново. Със сигурност не по-лошо от положението в полевата болница – а и за щастие раните до момента бяха дребни. Бях изключително доволна отново да мога да облекча нечия болка, да наместя става, да почистя рана. Отговорността за здравето на останалите ме караше да се чувствам по-малко като жертва на безумната си орис и бях благодарна на Колъм, задето ми го предложи.
Колъм Макензи. Странен мъж. Образован, дори твърде любезен и тактичен, резервиран, ала здрав като стомана отвътре. Стоманата личеше много по-ясно у брат му Дугал. Роден воин. Ала видиш ли ги рамо до рамо, става ти ясно кой е по-силният. Колъм бе водач, въпреки болестта си.
Синдромът на Тулуз-Лотрек. Никога не бях виждала на живо болестта, ала ми бе описвана. Получила бе името си от най-известния неин представител (който още не беше роден, напомних си) и представляваше дегенеративно заболяване на костите и съединителната тъкан. Болните често изглеждаха нормални, ако и болнави, докато не настъпи ранният пубертет, когато дългите бедрени кости се предаваха под тежестта на торса.
Бледата кожа и ненавременните бръчки също бяха симптом на слабото кръвообращение, с което се характеризираше болестта – както и сухите, мазолести пръсти на ръцете и краката, които вече бях забелязала. Заедно с краката, нерядко се изкривяваше и гръбнакът и причиняваше изключително натрапчиви болки. Припомних си описанието на болестта от учебниците, докато разсеяно приглаждах косата си. Ниска концентрация на бели кръвни телца, по-голяма уязвимост към инфекции, склонност към ранен артрит. Заради лошото кръвообращение и проблемите със съединителната тъкан болните са неизменно стерилни и често полово немощни.