Огледах се. Дебелият Рупърт и Нед Гауън седяха зад Дугал, изоставили бирите си на пейката до тях, и също слушаха внимателно. Джейми гледаше намръщено в халбата си и се подпря на лакти на масата. Каквото и да казваше Дугал, на него не му се нравеше.
Дугал се изправи, хвана Джейми за яката и рязко я дръпна. Вехта и лошо скроена, ризата се скъса по шевовете, а Джейми се вцепени. Присви очи и стисна челюст, ала не помръдна, докато Дугал късаше плата, за да покаже гърба му на останалите. Те ахнаха, когато видяха белезите, после възмутено надигнаха гласове. Отворих уста, но я затворих, щом ми се причу думата „сасенак“, изречена с доста враждебност.
Джейми се изправи с каменно изражение и пристъпи встрани от малката тълпа, скупчваща се около него. Внимателно смачка на топка последните остатъци от ризата си. Дребна възрастна женица, стигаща едва до лакътя му, клатеше глава и го тупаше леко по гърба. Говореше нещо на келтски, навярно успокоителни думи. Ако наистина бяха това, определено нямаха ефект.
Джейми отговори кратко на няколко въпроса. До отсрещната стена стояха няколко девойки, дошли да вземат бира за вечерята на семействата си. Шепнеха си нещо и често се кокореха в Джейми.
Като гледаше Дугал вледеняващо, Джейми хвърли парчетата плат в угасналата камина и излезе с три големи крачки, като се отърси от съчувствено мърморещата тълпа.
След края на зрелището те върнаха вниманието си към Дугал. Не разбрах повечето от казаното, но останалото ми се стори крайно антианглийско. Исках да последвам Джейми, но се съмнявах, че му е нужна компания точно в момента, затова се свих в ъгъла и сведох глава, оглеждайки се в мътната повърхност на бирата.
Издрънча метал и вдигнах поглед. Един здравеняк беше хвърлил няколко монети на масата пред Дугал и май че също произнасяше кратка реч. Отстъпи назад с палци в колана си. След колеблива пауза един-двама от останалите го последваха, а след тях и още. Всички вадеха медни монети и пенита от кожените си торби. Дугал им благодари от все сърце и махна на съдържателя за още няколко бири. Забелязах, че Нед Гауън старателно прибира парите в отделна торбичка и осъзнах каква е целта на малкия театър на Дугал.
Въстанията, като повечето други бизнес начинания, изискваха капитал. Да вдигнеш и въоръжиш армия, да поддържаш лидерите ѝ – това изискваше злато. А от малкото, което помнех за Бони Принц Чарли, част от подкрепата му идваше от Франция, но част от парите зад неуспешното въстание идваха от плитките, прокъсани джобове на хорицата, които той обещаваше да управлява мъдро. Значи или Колъм, или Дугал, или и двамата, бяха якобити – подкрепяха Младия претендент срещу законния крал на Англия Джордж Втори.
Накрая и последните селяни се разотидоха, за да вечерят, а Дугал се изправи и протегна. Изглеждаше относително доволен, като котка, вечеряла поне мляко, ако не сметана. Претегли по-малката торбичка и я подхвърли на Нед Гауън.
– Е, бива – отбеляза Дугал. – Не може да очакваме много от толкова малко село. Но си е достойно за уважение.
– Не бих използвала думите „достойно за уважение“ – рекох и се надигнах от мястото си.
Дугал се обърна, сякаш едва сега ме забеляза.
– Така ли? – Поусмихна се. – Защо не? Възразяваш ли верните поданици да дават мизерната си лепта в името на суверена си?
– Никак даже – отвърнах, без да отклонявам поглед от лицето му. – Без значение за кой суверен говориш. Но методите ти на събиране не ми се нравят.
Дугал ме изгледа съсредоточено, сякаш можеше да ме прочете като книга.
– Без значение за кой суверен говоря? – повтори тихо. – Мислех, че не знаеш келтски.
– Не зная. Но имам глава на раменете и работещ слух. Както и да се казва „За здравето на крал Джордж“ на келтски, съмнявам се да звучи като „Бра Стюард“.
Той отметна глава и се засмя.
– Да, не звучи така – съгласи се. – Ще ти кажа как наричаме на келтски твоя властелин, но не е дума за устата на дама, независимо дали е сасенак, или не.
Той се приведе, вдигна от саждите парчетата от ризата и ги отръска.
– Понеже не харесваш методите ми, може би ще поискаш да поправиш нещата – предложи той и пъхна плата в ръцете ми. – Вземи игла от жената на ханджията и я заший.
– Ти я заший! – Набутах я обратно в неговите ръце и се обърнах да си ходя.
– Както искаш – каза сговорчиво Дугал зад мен. – Джейми може и сам да си я зашие, щом не искаш.