Джейми изчезна под лавина от мръсни работни дрехи и крайници, а масата, до която стоеше, се прекатури под тежестта на кестенявия и двама от приятелите му. Присъстващите се отдръпнаха към стените, за да гледат представлението. Пристъпих към Нед и Мърто, вперила неспокоен поглед в купчината размахани ръце и крака. Оттам от време на време се мяркаше червен перчем.
– Не трябва ли да му помогнеш? – промълвих на Мърто с половин уста. Предложението ми сякаш го изненада.
– Не, защо?
– Ще си поиска помощ, ако му потрябва – каза спокойно Нед Гауън от другата ми страна.
– Както кажете. – Съмненията ми останаха.
Никак не бях сигурна, че Джейми ще може да поиска помощ, дори да му потрябва – в момента един едър младеж със зелена риза го душеше. Реших, че Дугал скоро ще се окаже с един главен екземпляр за показване по-малко, но и той не изглеждаше притеснен. Всъщност никой от зрителите не изглеждаше разстроен от разрушението насред хана. От време на време някой се обзалагаше, но като цяло всички тихо се наслаждаваха на зрелището.
С радост забелязах, че Рупърт застава пред двамина, които обмисляха дали да се включат. Когато пристъпиха напред, той се блъсна в тях, поставил длан на камата си. Двамата се отдръпнаха.
Общото усещане сякаш беше, че трима срещу един е равностойна схватка. Е, единият беше огромен, умел боец и очевидно бесен, така че сигурно бяха прави.
Нещата започнаха да се развиват в полза на Джейми, когато този със зелената риза се оттегли разкървавен след добре насочен лакът в носа.
Схватката продължи още няколко минути, но краят вече бе предизвестен. Втори от противниците на Джейми изхвърча от боя и под една маса, стиснал слабините си. Джейми и първоначалният му противник още се налагаха, но заложилите на Джейми вече събираха печалбата си. Предмишница в гърлото и свиреп юмрук в бъбреците – и кестенявият предпочете самосъхранението пред смелостта, а аз добавих превод на „Стига, предавам се“ към растящия си списък с келтски фрази.
Джейми бавно се изправи над противника си сред одобрителните възгласи на останалите. Кимна запъхтян и се запрепъва към една от малкото останали на мястото си пейки. Отпусна се на нея, облян в пот и кръв, и прие халба бира от съдържателя. Гаврътна я наведнъж, постави я на пейката и се приведе напред, като дишаше тежко, опрял лакти в коленете си. Белезите по гърба му ясно се виждаха.
Този път не бързаше да се облече – въпреки хлада остана полугол и се облече едва когато си тръгна. Изпроводиха го с изпълнени с уважение пожелания за лека нощ, а той изглеждаше по-спокоен, отколкото бе през последните няколко дни, въпреки ожулванията, синините и порязванията.
– Ожулен пищял, порязана вежда, разцепена устна, разкървавен нос, шест натъртени кокалчета, изкълчен палец и два разхлабени зъба. И повече синини, отколкото ми се ще да преброя – завърших с въздишка. – Как се чувстваш?
Бяхме сами в барака зад хана, където го бях завела, за да му окажа първа помощ.
– Чудесно. – Той се ухили. Понечи да се изправи, ала спря и направи гримаса. – Е, може би ребрата ме понаболяват.
– Разбира се, че те болят. Целият си пребит. Отново. Защо правиш подобни неща? От какво си мислиш, че си направен, за Бога? От желязо? – попитах раздразнена.
Той се усмихна горчиво и докосна подутия си нос.
– Не. Ще ми се.
Отново въздъхнах и го побутнах с пръст отстрани.
– Не мисля, че са спукани, само са ожулени. За всеки случай ще ги превържа. Изправи се, вдигни си ризата и разпери ръце встрани.
Започнах да накъсвам на парчета някакъв стар шал, който ми бе дала жената на съдържателя. Мърморех под нос за самозалепващи се бинтове и други удобства на бъдещето, докато импровизирах превръзка. Стегнах я много здраво и я закрепих с брошката от наметката му.
– Не мога да дишам – оплака се той.
– Ако дишаш, ще те боли. Не се движи. Къде се научи да се биеш така? Пак ли от Дугал?
– Не. – Той се отдръпна от оцета, който слагах на порязаната вежда. – Баща ми ме научи.
– Така ли? А какъв е бил той, местният шампион по бокс?
– Какво е бокс? Не, беше земеделец. Отглеждаше и коне. – Джейми изсъска от болка, докато мажех с оцет прасеца му. – Когато бях на девет-десет, ми каза, че според него ще съм едър като родата на майка ми и трябва да се науча да се бия. – Вече дишаше по-лесно и протегна ръка, за да ми позволи да втрия мехлем от невен в кокалчетата му. – Каза ми: „Ако си едър, половината мъже, които срещнеш, ще ги е страх от теб, а другата половина ще искат да изпробват силата ти. Ако повалиш един, останалите ще те оставят на мира. Но се научи да го правиш бързо и решително, или ще има да се биеш цял живот.“ После ме водеше в обора и ме събаряше, докато не се научих да отвръщам на ударите. Ох! Щипе.