– Защо? – попитах накрая, без да отварям очи. – Защо ми го разказа?
Дугал ме наблюдаваше съсредоточено, когато ги отворих. Потопих длан в извора и охладих слепоочията си.
– Реших, че ще е добра илюстрация на характер – каза той.
– На характера на Рандал? – Засмях се кратко и невесело. – Нямах нужда от допълнително доказателство що за човек е, благодаря.
– На Рандал – съгласи се той, – и на Джейми.
Погледнах го, внезапно притеснена.
– Ако искаш да знаеш, имам заповеди – натърти той саркастично, – от добрия капитан.
– Какви заповеди? – попитах, все по-притеснена.
– Да предоставя особата на английския поданик Клеър Бюшамп на негово разположение във форт Уилям в понеделник. За разпит.
Сигурно съм изглеждала много стряскащо, защото той скочи на крака и дойде при мен.
– Сложи глава между коленете си, моме – нареди ми и натисна врата ми с длан, – докато отмине прималяването.
– Знам какво да правя – отвърнах раздразнено, но въпреки това го сторих. Затворих очи и усетих как оттичащата се кръв затуптява отново в слепоочията ми. Лепкавото усещане около лицето и ушите ми започна да изчезва, макар ръцете ми още да леденееха. Концентрирах се върху това да дишам равномерно и отброявах до четири при всяко вдишване и до две при всяко издишване.
Накрая се поизправих, горе-долу овладяла порива. Дугал се върна на камъка и ме наблюдаваше, да не би да падна назад в извора.
– Има изход – каза той рязко. – Виждам само един.
– Кажи ми какъв е – отвърнах с неубедителен опит за усмивка.
– Добре тогава. – Той се приведе към мен, за да ми обясни. – Рандал има право да те разпита, защото си поданик на английската корона. Е, трябва да променим това.
Вторачих се неразбиращо в него.
– Какво искаш да кажеш? Ти също си поданик на короната, нали? Как би променил нещо такова?
– Шотландският и английският закон са много подобни – каза той, смръщил вежди, – но не са едно и също. А един английски офицер не може да нареди това на шотландец, освен ако няма сигурно доказателство, че е извършено престъпление, или сериозни основания за съмнение. Дори така не може да извика шотландец от земите на клана му без разрешението на местния земевладелец.
– Разговарял си с Нед Гауън – рекох и отново започна да ми се вие свят.
Той кимна.
– Да, разговаряхме. Реших, че може да се стигне дотук. И Гауън ми каза това, което и аз самият си мислих. Има само един начин да откажа законно молбата на Рандал – да те превърна от англичанка в шотландка.
– В шотландка ли? – попитах и замайването ми отстъпи пред ужасно подозрение.
Следващите думи на Дугал потвърдиха подозрението ми.
– Да – каза той, кимайки. – Трябва да се омъжиш за шотландец. Младия Джейми.
– Не бих могла!
– Ами... – Той се намръщи замислен. – Би могла да се омъжиш за Рупърт. Вдовец е и има малка ферма. Но пък е доста по-възрастен и...
– И за него не искам да се омъжвам! Това е най... най-абсурдното... – Думите не ми стигаха. Скочих на крака и започнах да снова из полянката, а падналите плодове на офиката пукаха под стъпалата ми.
– Джейми е добро момче – опита да се аргументира Дугал. – Не притежава много, но има добро сърце. Няма да е жесток с теб. А и е много силен боец, с добра причина да мрази Рандал. Ако се омъжиш за него, ще те пази с последния си дъх.
– Но... Не мога да се женя за никого! – избухнах.
Дугал впери остър поглед в мен.
– Защо не, моме? Да не би съпругът ти още да е жив?
– Не. Просто е... безумно! Такива неща не се случват.
Дугал хвърли поглед към слънцето и стана.
– По-добре да тръгваме, моме. Ще трябва да се погрижим за някои неща. Ще ни е нужно специално позволение – промълви, сякаш на себе си. – Но Нед може да се справи с това.
Хвана ме за ръката, като продължаваше да си говори сам. Отскубнах се.
– Няма да се омъжвам за никого – казах твърдо.
Дугал само повдигна вежди, не изглеждаше смутен.
– Значи искаш да те отведа при Рандал?
– Не! – Нещо ми хрумна. – Но поне ми вярваш, че не съм английски шпионин, нали?
– Вече ти вярвам.
– А защо вече?
Той кимна към извора и издълбаното лице в камъка. Сигурно беше на стотици години, по-старо и от дървото, което засенчваше извора и ръсеше белите си цветчета в черната вода.
– Извора на свети Ниниън. Пи от водата, преди да те попитам.
Това съвсем ме обърка.
– Това какво общо има?
Той доби изненадан вид и се усмихна.
– Не знаеше ли? Наричат го извора на лъжците. Водите му миришат на адските изпарения. Който пие от водата и след това лъже, ще му изгори стомахът.