– И бездруго като че ли рискуваш главите ни – отбелязах раздразнено. – Особено моята.
Дугал ме потупа енергично по дупето.
– Не го мисли. Просто си изпълни задачата. – Огледа ме внимателно, сякаш преценяваше дали съм способна. – Познавах бащата на Джейми. Ако момчето е като него, нямаш грижи. А, Джейми!
Той прекоси стаята с бърза стъпка, към Джейми, който току-що влизаше, прибрал конете в конюшнята. По изражението на Джейми личеше, че и той получава същите заповеди като мен.
„Как, за Бога, се случи това?“, питах се по-късно. Преди шест месеца невинно събирах диви цветя на шотландски хълм, за да ги отнеса вкъщи при мъжа си. Сега се намирах в мизерната стаичка на селски хан и очаквах да консумирам брака си с друг човек, когото на практика не познавах.
Седях на леглото в чужда рокля, вцепенена и ужасена. Тежката врата се отвори и затвори с леко проскърцване.
Джейми се подпираше на рамката и ме наблюдаваше. Смущението ни се задълбочи. Накрая той прекъсна мълчанието.
– Няма защо да те е страх от мен – каза тихо. – Нямах намерение да ти скачам.
Не удържах смеха си.
– Е, не съм и мислила, че ще го сториш.
Всъщност подозирах, че няма дори да ме докосне, освен ако не го подканя – но оставаше фактът, че ще трябва съвсем скоро да го подканя, и не само това.
Изгледах го със съмнение. Сигурно щеше да е много по-трудно, ако не го намирах за привлекателен – всъщност бе точно обратното. Но пък от над осем години не бях спала с никого, освен с Франк. Не само това, но и този млад мъж, по собствените му признания, беше девствен. Никога не съм била с девственик. Ако помислим от практична гледна точка, откъде се предполагаше да започнем? С тази скорост след три-четири дни все още щяхме да стоим тук и да се гледаме.
Прокашлях се и потупах леглото до себе си.
– Хм, искаш ли да седнеш?
– Да.
Той се запромъква като голяма котка през стаята. Не седна на леглото, а си придърпа стол и седна срещу мен. Посегна плахо и хвана ръцете ми. Дланите му бяха огромни, с изрязани нокти и много топли, а по опакото им имаше червеникави косъмчета.
Докосването ме сепна и се сетих за думите от Стария завет: „Но Яков рече на майка си Ребека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.“ Дланите на Франк бяха дълги и тесни, почти без косми и аристократични на вид. Винаги обичах да го гледам как преподава.
– Разкажи ми за съпруга си – каза Джейми, сякаш бе прочел мислите ми. Почти отдръпнах стреснато ръце.
– Моля?
– Виж, моме. Имаме три-четири дни заедно тук. Не претендирам, че знам всичко за тази работа, но през по-голямата част от живота си съм бил във ферма и освен ако хората не са много по-различни от другите животни, няма да ни отнеме много дълго да свършим каквото трябва. Имаме време да поговорим, за да не ни е страх един от друг.
Тази трезва преценка на ситуацията ме поуспокои.
– А ти боиш ли се от мен? – попитах го. Не изглеждаше така. Може би обаче беше нервен. Не беше плах шестнайсетгодишен юноша, но му беше за пръв път. Погледна ме прямо и се усмихна.
– Да. Подозирам, че ме е страх повече, отколкото теб. Затова ти държа ръцете, за да не треперят моите. – Не му повярвах, но стиснах дланите му, за да покажа, че оценявам думите му.
– Добра идея е. Мисля, че така ще ни е по-лесно да разговаряме. Защо обаче ме попита за съпруга ми? – Зачудих се малко дали не иска да му разказвам за сексуалния ни живот с Франк.
– Ами, знам, че мислиш за него. Предвид обстоятелствата. Не искам да се чувстваш, сякаш не можем да говорим за това. Дори сега аз да съм ти съпруг – колко странно звучи! – не е редно да го забравяш или дори да опитваш да го забравиш. Ако си го обичала, е бил добър човек.
– Да... беше. – Гласът ми затрепери, а Джейми погали дланите ми с палци.
– Тогава ще се постарая да почета духа му, като се грижа за съпругата му.
Вдигна дланите ми и ги целуна церемониално.
Прокашлях се.
– Това беше много мъжко, Джейми.
Той се усмихна.
– Да. Измислих го, докато долу Дугал вдигаше наздравици.
Поех си дълбоко дъх.
– Имам въпроси – казах.
Той сведе глава, за да скрие усмивката си.
– Предполагам. Имаш право да си любопитна. Какво искаш да знаеш? Защо още съм девствен? – Той вдигна поглед и в сините му очи проблесна палава искрица.
– Ами, бих казала, че това си е твоя работа – измърморих. Рязко ми стана горещо и издърпах едната си ръка от неговата, за да потърся кърпичката си. Напипах нещо твърдо в джоба на нощницата си.