— Ти преобразяваш всичко, до което се докосваш, Ул Белк — промълви момичето.
— А ти не можеш да го преобразиш; баща ти — също; нищо живо в природата не може да преобразява живота.
Крехкото тяло на Куикнинг се приближи на крачка до гиганта и светлината, която я бе озарила преди, проблясна отново.
— Не е все едно дали съхраняваш живота или го превръщаш в нещо друго — каза тя. — Ти си получил завет да съхраняваш живота, но си забравил да го изпълниш.
Каменния крал се опита да се скрие с ръка от светлината, която излъчваше тялото й, в несъзнат опит да се предпази от нея. Но после рязко отдръпна ръка и си пое болезнено дъх.
— Не.
Думата прозвуча като болезнен вик. Той се мяташе като в невидима мрежа, която все повече се стягаше около него.
— О, дете, сега разбирам, каква си ти; мислех си, че Паст Гринт, който създадох, е невероятно чудовище; но твоят баща те е създал още по-чудовищна.
Грозният му глас се задави, сякаш не можеше повече да изрича думите.
— Дете на промяната и еволюцията, ти си като нескончаемата, бързо течаща вода; сега виждам за какво си била изпратена; твърде отдавна съм се превърнал в камък и пропуснах да забележа по-рано; трябваше да разбера още когато дойде при мен, че си луда; бях в плен на неизменността, която търсех, и съм станал сляп като своите слуги; краят на моя живот е написан от собствената ми ръка.
— Ул Белк — промълви Куикнинг името му като молитва.
— Как можеш да направиш онова, което се иска от тебе, когато познаваш живота?
Морган не разбираше какво говори Каменният крал. Той погледна към Куикнинг и остана поразен. На лицето й бе изписано чувство за вина, то отразяваше онези скрити тайни, за които той винаги бе подозирал, но все не вярваше, че ги има.
Гласът на Каменния крал тихо съскаше.
— Откажи се от мен, дете; върни се отново в света и направи каквото трябва, за да помогнеш на всички ни; твоята победа изглежда безсмислена и горчива, когато цената й е толкова висока.
Уокър Бо също гледаше недоумяващо, с присвити устни и смръщени вежди. Изглежда, той също не разбираше какво говори Ул Белк. Морган искаше да попита Куикнинг какво става, но се разколеба, неуверен в себе си.
Тогава Ул Белк вдигна глава и камъкът силно изпука.
— Чуй…
Земята се разтърси и дълбоко изпод нея се чу глух тътен, който започваше да приближава. Морган Лех бе чувал този тътен и преди.
— Той идва.
Това беше Паст Гринт.
Уокър размаха ръце, като викаше на Морган и Куикнинг да го последват. Той изкрещя на Каменния крал:
— Пусни ни, Ул Белк, ако искаш да спасиш себе си. Пусни ни веднага!
Уокър вдигна ръка и размаха юмрук, в който държеше Черния камък на Елфите. Ул Белк почти не го забеляза. Лицето му бе станало по-смачкано и съсипано от всякога, една пародия на човешки черти, лице на чудовище по-грозно от което не можеше и да си представи човек. Гласът на гиганта просъска като змия посред рева от приближаването на Паст Гринт.
— Бягайте, глупаци…
В този глас нямаше гняв — а само чувство за безсилие и празнота. А и нещо друго, помисли си Морган удивен. В него се чувстваше някакъв малък проблясък надежда, нещо, което Планинецът не можеше да разбере. Той сякаш съзираше възможност, въпреки всичко.
Една част от купола се разби точно зад тях. Каменните блокове се сринаха и сивата дневна светлина проникна вътре.
— Бягайте!
Морган Лех на мига се спусна към отвора, без да обръща внимание на демоните, които го преследваха. По-скоро почувства, отколкото видя, как Каменният крал го наблюдаваше. Куикнинг и Уокър се спуснаха след него. Те се втурнаха и излязоха през отверстието, опитвайки се да избягат от гнева на Паст Гринт, който препускаше в мрака.
XXX
Паст Гринт сякаш бе полудял.
Тримата бяха виждали два пъти приближаването на чудовището. Веднъж, когато то се бе показало, докато гледаха към града, и втори път, когато бе призовано от Ул Белк. Откак бяха в Елдуист и ден не бе минавал, да не чуят как създанието прекосява тунелите под тях, събуждайки се след залез слънце, за да обикаля в тъмното. Всеки път приближаването му бе съпроводено от все същия неизменно дълбок, глух тътен на земята. Всеки път градът се бе разтърсвал в отговор на него.