В него се промъкваше някакво неспокойствие като крадец и хвърляше сянка на доброто му настроение от това, че се беше сдобил едновременно с Куикнинг и с Камъка.
Нещо не беше наред, а той не знаеше какво е то. Трябваше да владее положението, но не успяваше.
Пътят им вървеше на юг, като минаваше покрай сградите, и те вървяха в мъгла, като две сенки, бягащи от светлината. Пи Ел започваше да се уморява и забави ход. Взря се през тънката завеса на дъжда и неуверено примигна с очи. Нима така смяташе да се получи всичко? Струваше му се, че не. Погледна наляво, после надясно. Дали това не беше улицата, която трябваше да избягва. Почувства се объркан, усети очите на Куикнинг, но не намери сили да срещне погледа й.
Поведе ги към друга странична уличка и те пресякоха широк площад, сред който се намираше кръгло езеро, заобиколено с пейки. Някои бяха изпочупени. Той се насочи към един проход, подобен на арка, между сградите, с намерение да мине на отсрещната улица, която водеше направо към провлака, и тогава чу, че някой извика името му. Обърна се, издърпа момичето и приближи острието на Стиела до гърлото й.
Морган Лех стоеше на площада отсреща. Слабият му силует имаше заплашителен вид. Пи Ел се втренчи от изненада. Как бе успял Планинецът да го намери? Сигурно, случайно, реши той. Омерзението му бе примесено с гняв. Ако се случеше някакво нещастие след тази среща, вината не беше негова.
Планинецът изглежда не знаеше, какво се бе случило.
— Какво правиш, Пи Ел? — провикна се той отвъд купчината пръти.
— Правя, каквото искам! — отвърна Пи Ел, но в гласа му прозвуча умора, която го изненада. — Махай се, Планинецо! Нямам желание да те убивам. Намерих онова, което търсех. Едноръкият ти приятел ми даде Камъка на Елфите и той е тук, в тази кесия в пояса ми. Имам намерение да го задържа. Ако искаш да пусна момичето, стой настрана!
Но Морган Лех не се и помръдна. Измъчен и изнемощял, още почти момче, той изглеждаше объркан и нерешителен, но въпреки това не отстъпваше.
— Пусни я, Пи Ел, не й причинявай нищо лошо.
Молбата му беше напразна, но Пи Ел успя уморено да кимне с глава.
— Върни се, Планинецо. Куикнинг ще дойде с мен.
Морган Лех се поколеба за миг, после тръгна напред. За първи път, откакто я беше хванал, Пи Ел усети, че в Куикнинг се надига напрежение. Тревожи се за Планинеца, разбра той. Нейната загриженост го разяри. Той я дръпна назад и насочи Стиела към гърлото й, като извика на другия да спре.
И в този момент внезапно се появи и Уокър Бо, сякаш излезе направо от мъглата, и застана до Морган Лех. Той бавно пристъпи напред, хвана ръката на Планинеца и го дръпна. Планинецът се съпротивляваше, но дори и с една ръка, другият бе по-силен.
— Помисли какво правиш, Пи Ел, — извика Уокър Бо и този път в гласа му се усещаше гняв.
Как беше успял този мъж да го настигне толкова бързо? Пи Ел чувстваше някакво безспокойство, усещане, че непонятно защо всичко се обърква. Трябваше да се е махнал от цялото това безумие, да бъде далеч, трябваше да му остане време да се наслади на победата си, да поговори с момичето, преди да използва Стиела, да научи нещо за нейната магия. Вместо това се оказа безмилостно тормозен точно от тези, които бе решил да пощади. Нещо повече, имаше опасност да го заловят.
— Махайте се от мене! — извика той, без да може вече да се владее. — Ако продължите това преследване, рискувате живота на момичето. Пуснете ме или тя ще умре!
— Ти я пусни! — извика Планинецът като обезумял. Той бе паднал на колене, все още здраво хванат от едноръкия.
Зад Пи Ел идваше Хорнър Дийс Той беше още далеч, но постепенно приближаваше. Главорезът се оказа притиснат от своите противници. За първи път в живота си беше хванат в капан и почувства, как в него се надига паника. Той дръпна Куикнинг, за да я обърне към Следотърсача.
— Махай се от пътя ни, старче!
Но Хорнър Дийс просто поклати глава.
— Нямам такова намерение, Пи Ел. Доста често съм ти се махал от пътя. И аз имам пръст в тази работа. Направил съм точно толкова, колкото и ти. Освен това, ти с нищо не си заслужил претенциите, които предявяваш. Просто искаш да откраднеш Камъка. Ние всички знаем кой си и какъв си. Послушай Морган Лех. Пусни момичето.
Уокър Бо надигна глас:
— Пи Ел, ако Шадуините са те изпратили, за да откраднеш Камъка на Елфите, вземи го и върви. Ние няма да те спрем.