Той сложи ръка на рамото на Морган. Усети как другият потръпна.
— Тя наистина беше избрала всеки от нас с определена цел, Планинецо — точно както самата ни каза. Ти и аз сме били избрани, за да върнем Черния камък на Елфите, откраднат от Белк от Залата на Кралете. Проблемът, пред който Куикнинг е трябвало да се изправи е, че нейната магия не би могла да има въздействие, докато Ул Белк владее Камъка на Елфите. Докато той е можел да се възползва от магията на Друидите, той винаги е можел да изсмуче нейната собствена магия и да не допусне земята да се преобрази отново. Щеше да направи всичко това моментално, ако разбереше коя е тя. Щеше да я превърне в камък. Затова и тя не е могла да използва магията си до последния момент.
— Но тя успя да върне Меадските Градини просто с едно докосване до земята! — протестираше Морган. Гласът му бе яден и отчаян.
— Меадските Градини да, но Елдуист е далеч по-чудовищен, за да може да бъде променен толкова лесно. Едно просто докосване едва ли би й било достатъчно. Тя е трябвало да влее част от себе си в скалата, да превърне себе си в част от земята — Уокър въздъхна. — Ето защо е избрала Пи Ел. Кралят на Сребърната река, сигурно е знаел, или поне е предусетил, че Шадуините ще изпратят някой, който ще се опита да спре Куикнинг. Не е било тайна коя е тя, нито как може да промени нещата. Тя е била твърде реална заплаха. Трябвало е да бъде отстранена. А един Шадуин, както се оказва, не би имал нужните средства за това. Ето защо е бил изпратен Пи Ел. Пи Ел е вярвал, че неговата цел е тайна, че да убие Куикнинг е негова собствена идея. Но това съвсем не е било така. Идеята е била нейна от самото начало. Тя тъкмо по тази причина го е взела, тъкмо защото баща й й бил казал да го вземе, да вземе със себе си в Елдуист човека и оръжието, които са могли да проникнат през бронята на нейната магия и да й позволят да се трансформира.
— А не можеше ли тя да се промени по собствена воля?
— Тя беше жива, Морган. Точно толкова жива, колкото и ти. Беше първично същество, но с човешки облик. Мисля, че не би могла да бъде нещо друго в този живот. Затова е трябвало да умре, за да осъществи магията си над Елдуист. Обикновено оръжие не би могло да я убие. Тялото й е било неуязвимо срещу всякакви обичайни метали. Нужна е била магия, равностойна на нейната собствена, магия на оръжие като Стиела — и ръцете, и съзнанието на убиец като Пи Ел.
Уокър съвсем леко се усмихна.
— Тя ни призова всичките да й помогнем, защото е получила такава заръка и защото сме били необходими, за да изпълним определена цел. Но също и защото тя ни вярваше. Ако ние я бяхме предали, който и да било от нас, дори и Пи Ел, ако не бяхме направили онова, което тя знаеше, че ще направим, Ул Белк щеше да спечели битката. Земята нямаше да бъде преобразена, Паст Гринт щеше да продължи своя напредък, а Кралството на Ул Белк щеше все повече да се разширява. В съчетание с настъплението на Шадуините всичко щеше да бъде загубено завинаги.
Морган явно се почувства по-добре и най-сетне повдигна очи.
— Тя трябваше да ни каже, Уокър. Трябваше да ни даде да разберем онова, което замисляше.
Уокър леко поклати глава.
— Не, Морган, тъкмо това тя не е можела да направи. Ние нямаше да действаме по същия начин, ако знаехме истината. Кажи ми, ти нямаше ли да се опиташ да я спреш? Ти бе влюбен в нея, Планинецо и тя е знаела, какво означава това.
Морган го гледа известно време с присвити устни и после кимна неохотно.
— Ти си прав, знаела е.
— Не е имало никакъв друг начин. Трябвало е да пази в тайна целта на своето идване тук.
— Зная, зная — Морган дишаше тежко и накъсано. — Но въпреки това боли. Почти съм склонен да повярвам, че не ни е напуснала, че все някак ще намери начин да се върне — той дълбоко си пое дъх. — Имам нужда тя да се върне.
Те отново замълчаха, като всеки гледаше в различна посока и си спомняше. Уокър се питаше, дали да не каже на Морган за видението на Гримпонт, за това как бе разговарял с нея и й бе казал за видението, а тя, въпреки всичко, го бе взела. За това, че тя от самото начало е знаела всичко, което ще се случи, за да бъде осъществена целта на нейния баща. Все пак реши да не му го казва. Планинецът се бе наслушал вече на достатъчно тайни и скрити планове. Нищо нямаше да спечели, ако разбере за още една тайна.
— Какво е станало с Белк, знаеш ли? — грубоватият глас на Хорнър Дийс наруши тишината. — Дали той е все още там, в купола? Дали е още жив?