— Ами аз не… — Комендантът объркано огледа бюрото, и започна да повдига купчини книжа.
— Подписана е от майор Асомал.
Комендантът направо изстина. Той знаеше кой е майор Асомал. Нямаше войник от Федералния гарнизон в Кулхавен, който да не го познава. Морган бе узнал за майора в кръчмата. Асомал беше най-омразният и страшен Федерален офицер от окупационната армия. Никой не искаше да си има работа с него, ако можеше да го избегне.
Комендантът бързо се изправи.
— Ще повикам дежурния капитан — измънка той.
Изгуби се в задното помещение и след няколко мига се появи със своя началник. Капитанът явно беше притеснен. Морган поздрави висшия офицер с точно премерена надменност.
— Какво има? — попита капитанът, но въпросът му звучеше повече като молба, отколкото като запитване.
Морган сключи ръце зад гърба си и се изправи. Сърцето му силно биеше.
— Майор Асомал се нуждае от лична прислуга и иска две Дуорфски жени, понастоящем намиращи се в трудовия лагер. Аз лично ги избрах днес по негова заповед. Напуснах само докато се изготви нужната документация и ето ме отново тук. Както изглежда обаче документацията въобще не е била изготвена.
Дежурният капитан беше кръглолик човек, с жълтеникава кожа, който изглежда беше прекарал по-голямата част от службата си зад бюрото.
— Нищо не знам за това — отсече капитанът раздразнено.
Морган сви рамене.
— Много добре. Това ли да предам на майор Асомал, капитане?
Онзи целият пребледня.
— Не, не, нямах предвид това… Просто не съм… — той тежко изсумтя. — Ужасно неприятна работа.
— Особено при положение, че майор Асомал ме чака да се върна всеки момент. — Морган направи пауза. — С Дуорфите.
Капитанът вдигна ръце.
— Е добре! Има ли някакво значение! Сам ще подпиша. Да ги доведат и да приключим с тази работа.
Той отвори регистъра с имената и Морган потърси баба Елиза и леля Джилт, воден от вътрешното убеждение, че се намират в четвърта сграда. Капитанът надраска набързо една заповед за освобождаване за пред часовите на лагера. Когато се опита да изпрати коменданта да доведе възрастните жени, Морган настоя да го придружи.
— Да не стават повече обърквания, капитане, — обясни той. — Най-еетне аз също отговарям пред майор Асомал.
Капитанът не пожела да спори. Искаше да се отърве колкото се може по-скоро от всичко това и Морган излезе заедно с коменданта. Нощта бе тиха и приятно топла. Морган се почувства почти доволен. Макар и рискован, планът му можеше да успее. Те пресякоха площадката и стигнаха до четвърта сграда. Връчиха разпореждането на часовите на входната врата и зачакаха да го прегледат. След това им отключиха и ги поканиха да влязат. Морган и адютантът блъснаха тежката врата и пристъпиха вътре.
Общежитието бе натъпкано с работни банки и тела и вонеше на застоял въздух и пот. Всичко беше отрупано с прах и лампата бледо мъждукаше по стените, които бяха опушени и зацапани. Дуорфските жени се бяха свили на пода с чаши супа и парчета хляб в ръце и довършваха вечерята си. Когато двамата войника на Федерацията влязоха, главите и очите бързо се обърнаха към тях, после също така бързо се наведоха обратно. Морган безпогрешно разпозна погледите, изпълнени със страх и омраза.
— Повикай ги поименно — нареди той на коменданта.
Комендантът ги повика и две свити фигурки се изправиха отзад.
— Почакайте ме навън — каза Морган.
След известно колебание комендантът излезе.
Морган нетърпеливо чакаше, докато баба Елиза и леля Джилт неуверено си проправяха път покрай скупчените тела, банките, сламениците до него. Той едва можа да ги познае. Дрехите им бяха целите в дрипи. Бялата коса на баба Елиза беше разчорлена и проскубана по краищата. Острото, птиче лице на леля Джилт бе измъчено и сурово. Бяха се сгърбили, и то не от възрастта, и крачеха толкова бавно, сякаш изпитваха болка при всяка крачка.
Доближиха до него с наведени очи и спряха.
— Бабо, — нежно каза той. — Лельо Джилт.
Те бавно вдигнаха поглед и очите им се разшириха. На леля Джилт направо дъхът й спря.
— Морган! — прошепна баба Елиза потресена. — Това наистина си ти, детето ми!
Той бързо се наведе и ги прегърна в обятията си. Те се отпуснаха в ръцете му като две парцалени кукли, които нямат собствени сили и той чу как и двете се разплакаха. Останалите Дуорфски жени гледаха объркани зад тях.