Морган внимателно отдръпна двете жени.
— Чуйте ме сега — тихо каза той. — Нямаме много време. Измамих коменданта да ви пусне под мое попечителство, но може да се досети, ако му позволим, затова трябва да побързаме. Има ли място, където бихте могли да се укриете, където няма да могат да ви намерят?
Леля Джилт кимна, цялото й лице изразяваше решимост.
— Съпротивата ще ни скрие. Още имаме приятели там.
— Морган, къде е Стеф? — прекъсна я баба Елиза.
Планинецът събра сили да срещне погледа й, изпълнен с очакване.
— Съжалявам, бабо. Стеф е мъртъв. Убиха го в стълкновение с Федерацията при Драконовия зъб.
Той видя каква мъка изпълни очите й.
— И Тийл е мъртва. Тя уби Стеф. Боя се, че тя не се оказа такава, за каквато всички я мислехме. Тя беше Шадуин, създание, притежаващо черна магия и свързано с Федерацията. Тя ни предаде всичките.
— О, Стеф — прошепна баба Елиза и отново заплака.
— Войниците дойдоха да ни отведат веднага щом вие си тръгнахте — каза леля Джилт с известен гняв. — Отведоха децата и ни заключиха в тази клетка. Знаех, че нещо се е случило. Помислих си, че и тебе са те хванали. По дяволите, Морган, онова момиче ни беше като наше дете!
— Зная, леличко — каза той като се върна към спомените си — Човек вече не знае на кого да вярва. Ами Дуорфите, при които смятате да се скриете — на тях може ли да се разчита? Дали наистина отивате на сигурно място?
— Наистина е сигурно — отвърна лелята. — Престани да плачеш, Елиза — каза тя и нежно потупа ръката й. — Трябва да послушаме Морган и да се измъкваме оттук, докато имаме шанс.
Баба Елиза кимна и избърса сълзите си. Морган се изправи и погали белите им коси. — Помнете, че не ме познавате, просто сте под моя опека докато се махнем оттук. Ако нещо се провали и се случи да се разделим, вървете на сигурно място. Аз обещах на Стеф да се погрижа за това. Тъй че, помогнете ми да сдържа обещанието си.
— Добре, Морган — каза баба Елиза.
След това излязоха, водени от Морган. Двете жени се тътреха с наведени глави. Комендантът вървеше със строг вид сам встрани, часовоите гледаха отегчено. Морган и комендантът се върнаха в управлението, а двете Дуорфски жени вървяха след тях. Дежурният капитан чакаше нетърпеливо и стискаше документите за освобождаването в ръка. Подаде ги през гишето на Морган за подпис, после ги връчи на коменданта и се върна в кабинета си. Комендантът погледна Морган притеснено.
Вътрешно тържествуващ от своя успех, Морган каза:
— Майор Асомал ни чака.
Тъкмо се канеше да съпроводи баба Елиза и леля Джилт навън, когато вратата се отвори пред тях и се появи друг офицер от Федералната армия с пагони на командир на дивизия.
— Главнокомандващ Солдт! — скочи комендантът и бързо отдаде чест.
Морган замръзна на мястото си. Главнокомандващият Солдт беше офицерът, под чието разпореждане беше затворът на Дуорфите, и който беше тиловия командир на целия гарнизон. Какво правеше в управлението по това време беше неизвестно, но то сигурност не беше в полза на плановете на Морган.
Планинецът отдаде чест.
— Какво е всичко това? — попита Солдт, хвърляйки поглед на баба Елиза и леля Джилт. — Какво правят тези извън квартирите си?
— Заповед, главнокомандващ. От майор Асомал.
— Асомал ли? — намръщи се Солдт. — Та той е на бойното поле. Каква работа има с Дуорфите…
Той хвърли поглед към Морган:
— Не те познавам, войнико. Дай ми да видя документите ти.
Морган мигновено го удари с всичка сила. Солдт се свлече на пода и се просна неподвижен. Морган веднага се спусна след коменданта, който отстъпи назад като пищеше от ужас. Морган го хвана и удари главата му в бюрото. Дежурният капитан дойде тъкмо навреме, за да получи няколко бързи удара в лицето. Довлече се до кабинета си и падна на пода.
— Бягайте навън! — прошепна Морган на баба Елиза и леля Джилт.
Те изхвърчаха от управлението навън в нощта. Морган бързо се огледа и си пое дълбоко дъх на облекчение. Часовоите си стояха на постовете. Никой не беше чул побоя. Той бързо преведе възрастните жени по улицата, по-далеч от общежитията. Някакъв патрул се появи пред тях. Морган забави ход, движейки се пред задържаните и си придаде началнически вид. Патрулът сви преди да стигне до тях и се скри в мрака.
След това някой зад тях започна да крещи и да вика за помощ. Морган поведе жените из една алея и ги повлече колкото можеше по-бързо надолу по нея. Виковете се умножиха, отекваха тичащи стъпки. Чуха се подсвирквания, прозвуча призивна тръба.