Той се отдалечи в гаснещата светлина, за да остане сам. Тръгна надолу по лъкатушещия път из пустото дефиле, като вървеше с мъка по голите могили, влачейки краката си, обути в тежки обувки и се надяваше болката от ударите и цицините да стихне. Наблизо имаше една падина, чиято пещера в края неудържимо го привличаше като магнит. Дори и след време не можеше да обясни как бе разбрал за нея. Скрита в шубрака, полузаровена сред ронливи скали, тя зееше с тъмна и злокобна паст отдолу под земята. Пи Ел влезе вътре без никакво колебание. Още тогава малко неща можеха да го уплашат. Винаги бе имал необикновено зрение и дори най-слабата светлина беше достатъчна, за да се ориентира.
Той навлезе навътре в пещерата чак дотам, където бяха натрупаните кости. Това бяха човешки кости, лежали тук от векове, безразборно разпиляни, сякаш някой ги беше разритал. Стиела лежеше сред тях, острието му просветваше сребърно в мрака, пулсиращо с живот, името му бе гравирано върху дръжката. Пи Ел го вдигна и почувства топлината му. Един талисман от друга епоха, оръжие с огромна сила — той мигновено разбра, че беше магическо и че нищо не можеше да му устои.
Изобщо не се поколеба. Напусна пещерата, върна се в бивака и преряза гърлото на чичо си. Но първе го събуди, за да му даде да разбере кой го е направил. Чичо му беше първият човек, когото уби.
Всичко това беше станало много отдавна.
— Има едно момиче — каза внезапно Ример Дал и млъкна.
Погледът на Пи Ел се премести отново върху скулестото лице на другия, чийто силует се очертаваше на фона на нощта. Можеше да види как проблясват червеникавите му очи.
Главният Преследвач шумно си поемаше дъх.
— Говори се, че притежава магическа сила, че може да преобразява земята с едно единствено докосване, че може да прогонва болести и мор и да накара цветята да растат на най-неблагодатна почва. Говори се, че е дъщеря на Краля на Сребърната река.
Пи Ел се усмихна:
— А така ли е?
Ример Дал кимна:
— Да, тя е тъкмо това, за което се говори. Не зная с каква мисия е изпратена. Отправила се е на изток към Кулхавен и Дуорфите. Изглежда има нещо специално предвид. Искам да разбереш какво е то и после да я убиеш.
Пи Ел се изтегна спокойно и отговори без да бърза:
— А защо не я убиеш ти сам?
Ример Дал поклати глава:
— Не. Дъщерята на Краля на Сребърната река е анатема за нас. Освен това тя моментално би разпознала един Шадуин. Магическите същества са родствени помежду си и не могат да се прикрият едни пред други. Трябва да е друг, не един от нас. Човек, когото тя да допусне до себе си, някой, когото няма да подозира.
— Някой. — Пи Ел разтегли устни в крива усмивка — Има множество някои, Ример. Изпрати друг. Разполагаш с цяла армия сляпо предани главорези, които ще бъдат повече от радостни да премахнат едно момиче, което е имало глупостта да покаже, че притежава магическа сила. Тази работа не ме интересува.
— Сигурен ли си, Пи Ел?
Пи Ел въздъхна с досада. Започва се пазарлъкът, помисли си той. Изправи се, сухата му фигура се изви като бастун, когато се наведе през масата, за да види по-ясно лицето на другия.
— Често съм те чувал да ми казваш колко според теб приличам на Шадуин. Казвал си ми, че сме еднакви. Ние притежаваме магическа сила, на която нищо не може да се противопостави. Ние притежаваме прозрение за смисъла на живота, каквото на другите липсва. Ние имаме еднакви инстинкти и умения. Имаме еднакъв дъх, вкус, глас и излъчване. Ние сме двете страни на една и съща монета. И така нататък, и така нататък. Е, добре, Ример Дал, в случай, че не лъжеш, това момиче би ме разкрило веднага така, както тебе, нали? Ето защо няма причина да изпращаш мен.