— Аз съм дъщеря на Краля на Сребърната река — каза му тя.
Спусна крака от леглото и се обърна с лице към него. Приглади сплъстената си сребриста коса. Пи Ел бе смаян от красотата й, но тя като че ли съвършено не я съзнаваше.
— Нужна ми е твоята помощ — каза тя. — Дошла съм от Градините на моя баща в света на хората, за да намеря един талисман. Ще тръгнеш ли с мен да го търсим?
Молбата беше толкова неочаквана, че за миг Пи Ел не можа да отговори, а само продължи да гледа момичето.
— Защо си избрала мен? — попита най-сетне той съвсем объркан.
А тя без колебание отвърна:
— Защото не си като другите.
Това бе най-точният отговор и Пи Ел бе слисан от това, че тя бе разбрала достатъчно, че е могла да усети какво той иска да чуе. После си припомни предупреждението на Ример Дал и овладя чувствата си.
— Какъв ще е този талисман, който ще търсим?
Тя прикова поглед в него.
— Магически талисман. С такава сила, че може да устои дори на Шадуините.
Пи Ел примигна. Куикнинг бе така красива, но красотата й смущаваше и объркваше. Изведнъж се почувства напълно обезоръжен, оголен до най-дълбоките кътчета на душата си, сякаш бе хвърлена светлина над всичките му тайни. Тя знаеше кой е той. Тя можеше да види всичко.
В този момент той едва не я уби. Онова, което го спря, бе нейната пълна беззащитност. Въпреки магическата си сила, сила, която наистина можеше да преобрази едно пусто, празно парче земя на хълма обратно в онова, което бе само спомен дори и за най-възрастните измежду Дуорфите, тя нямаше никаква защита срещу смъртоносно оръжие като Стиела. Той разбираше, че е така. Тя беше беззащитна, ако решеше да я убие.
Като знаеше това, той реши да не го прави. Още не.
— Шадуините — повтори той.
— Страхуваш ли се от тях? — попита тя.
— Не.
— А от магията?
Пи Ел бавно си пое дъх. Дребното му лице цялото се изкриви, когато той се наведе над нея.
— Какво знаеш за мене? — попита той като търсеше погледа й.
Тя не отмести поглед от неговия.
— Зная, че се нуждая от теб. Че няма да се уплашиш да направиш каквото трябва.
На Пи Ел му се стори, че думите й имат и скрит смисъл, но не беше сигурен.
— Ще дойдеш ли? — попита отново тя.
Веднага я убий, беше му казал Ример Дал. Разбери каква е нейната цел и я убий. Пи Ел отмести поглед и се загледа през прозореца на къщурката в нощта, заслуша се в буйния шум на реката и във вятъра, тих и далечен. Никога не се бе съобразявал особено със съветите на другите. Те в повечето случаи преследваха своя цел и нямаха значение за човек, верен на собствените си преценки. Освен това, тук имаше нещо повече от онова, което Ример Дал му бе разкрил. Имаше все още какво да се разбере. Може би талисманът, който търсеше момичето, беше нещо, от което се страхуваше дори и Главният Преследвач. Пи Ел се усмихна. Ами ако този талисман попадне в собствените му ръце? Нима нямаше да бъде интересно това?
Той я погледна отново. И без друго можеше да я убие по всяко време.
— Ще дойда с тебе — каза той.
Изненадващо за него тя се изправи, протегна ръце и го привлече към себе си. Приличаха на двама влюбени.
— Още двама души трябва да дойдат с нас. Те също са нужни — каза тя. — Единият от тях е тук, в Кулхавен. Искам да го доведеш при мен.
Пи Ел се намръщи. Вече бе решил да я откъсне от онези глупаци, които се бяха разположили вън, сбъркани вярващи в чудесата и съдбата, които само щяха да му се пречкат. Куикнинг принадлежеше само на него. Поклати глава:
— Не.
Тя пристъпи близо към него, черните й като въглени очи бяха особено празни.
— Без тях няма да успеем. Без тях талисманът ще остане недостъпен за нас. Може никой друг да не дойде, но те трябва да дойдат.
Говореше с такава категоричност, че просто не можеше да спори с нея. Изглеждаше напълно убедена в правотата на думите си. И сигурно наистина бе права, реши той. В момента тя знаеше повече от него какво трябва да се прави.
— Само двама ли? — попита той. — И никой друг? Без онези вън?
Тя кимна безмълвно.
— Добре — съгласи се той. Двама души, които и да бяха те, не можеха да объркат плановете му. Момичето щеше да му бъде под ръка и той би могъл да я убие по всяко време.
— Единият бил тук, в селото, казваш. Къде да го намеря?
Тя за пръв път се оживи. Извърна глава, за да се скрие от погледа му и промълви: