Откри го почти веднага, все още в неговата импровизирана калъфка, окачен на един пирон зад връзка копия. Той бързо откачи оръжието, грабна и една кама и отново излезе.
Непознатият чакаше.
— Без повече бавене — каза той остро. — Наближава изгрев слънце, когато се сменя караулът.
Морган кимна. Тръгнаха надолу по втори коридор, по едно задно дървено стълбище, което се клатеше и скърцаше под краката им, докато слизаха, и излязоха на двора. Непознатият знаеше съвсем точно пътя. Нямаше никакви стражи, чак до един пост пред външната стена, но и той не ги спря. Минаха през вратите и излязоха от затвора, когато на хоризонта се появиха първите слаби проблясъци светлина.
Непознатият поведе Морган надолу по пътя. След кратко разстояние го въведе през задната врата в една плевня, където тъмнината бе така плътна, че Планинецът трябваше да върви опипом. Вътре непознатият запали фенер. Разрови една купчина празни чували и извади по чифт дрехи и за двамата. Това бе горско облекло, каквото носеха повечето работници от Източните краища. Те се преоблякоха без да кажат нито дума, после скриха Федералните униформи обратно под чувалите.
Непознатият каза на Морган да върви след него и двамата излязоха отново навън с първите лъчи на новия ден.
— Ти си Планинец, нали? — попита непознатият грубо, когато се насочваха на изток през събуждащото се село.
Морган кимна с глава.
— Морган Лех. Име със западнала слава. Като самата страна. Твоят род е владял на времето Планините, нали?
— Да — отвърна Морган.
Спътникът му вече изглеждаше по-спокоен, вървеше бавно и леко, с широки крачки, макар че продължаваше да върти очите си на всички страни.
— Монархията не съществува вече от много години.
Пресякоха тясното мостче на един заблатен приток на Сребърната река. Разминаха се с една старица, която водеше малко дете, и двете явно измъчвани от глад. Морган хвърли бегъл поглед към тях, но непознатият изобщо не им обърна внимание.
— Името ми е Пи Ел — каза той, без да подаде ръка.
— Накъде ме водиш? — попита Морган.
Другият леко присви крайчеца на устните си.
— Сам ще видиш.
А после добави:
— При една дама, която ме изпрати да те измъкна от затвора.
Първата мисъл на Морган беше за баба Елиза и леля Джилт. Но откъде ли можеха те да познават човек като Пи Ел? Той вече му бе казал, че не е участник в Освободителното движение; не беше много вероятно и да е свързан с Дуорфската Съпротива. Пи Ел, помисли си Морган, наистина бе прав, когато му каза, че сам си е господар.
Но тогава коя можеше да бъде онази дама, която го беше изпратила?
Движеха се из криволичещи улички покрай дървените и каменни къщурки и колиби в покрайнините на Кулхавен, толкова схлупени, че едва се държаха да не се срутят над главите на техните обитатели. Морган долавяше все по-близо шума от мудното течение на Сребърната река. Къщите се разреждаха, а дърветата се сгъстяваха, докато накрая пред тях се виждаха само неколцина къщи. Дуорфите, излезли на работа по дворовете и градините си, вдигаха подозрителни погледи към тях. Пи Ел не показваше с нищо, че ги забелязва.
Все по-широки ивици слънчева светлина проникваха между дърветата, когато те стигнаха място, към което се бяха упътили — една малка, спретната къщурка. Наоколо й щъкаха дрипави хора, които бяха спали покрай оградата и сега събираха спалните си принадлежности. Хората си прошушнаха нещо и проследиха Пи Ел с поглед дълго и настойчиво, докато приближаваше. Той мина безмълвно покрай тях, Морган след него. Изкачиха стълбите до входната врата на къщурката и влязоха. Дуорфското семейство, разположено около една малка масичка, ги посрещна с кимване и кратък поздрав за добре дошли. Пи Ел бегло ги представи. Той заведе Морган в малка спалня в задната част на къщата и внимателно затвори вратата зад тях.
Едно момиче седеше на ръба на леглото.
— Благодаря ти, Пи Ел — тихо каза тя и се изправи.
Морган Лех се ококори. Момичето беше зашеметяващо красиво, с дребни, съвършени черти, оживени от най-черните очи, които Планинецът някога беше виждал. Имаше дълга, сребриста коса, която проблясваше като уловена светлина и някаква особена мекота, която те караше да я покровителстваш. Дрехите й бяха прости — туника, широки панталони, пристегнати на кръста с голям кожен колан и обувки, но дрехите не можеха да прикрият чувствеността и грацията на тялото й.