— Може и така да се каже.
Кол замълча.
— Значи си пуснал Пар да си върви, а мене си затворил. Справедливо ли е това?
— Да.
Кол тръсна глава.
— Защо?
— За да те предпазя.
Кол се разсмя.
— От какво? От свободата на избора ли?
— От брат ти.
— От Пар? Сигурно ме мислиш за най-големия глупак на света.
Големият човек скръсти удобно ръце пред гърдите си.
— В интерес на истината, освен твоята сигурност, има още една причина да бъдеш затворник. Рано или късно брат ти ще те намери. А аз искам още веднъж да поговоря с него. Това, че те държа тук, би ми дало този шанс.
— Какво всъщност се случи? — просъска през зъби Кол. — Хванал си мене, а Пар е избягал, така ли? Намерил е Меча на Шанара и е успял някак си да се измъкне и сега ти ме използваш като примамка, за да го хванеш. Е, няма да стане. Пар е по-умен, отколкото си мислиш.
Ример Дал поклати глава.
— Ако съм можел да хвана тебе на входа на подземието, как би могъл брат ти да избяга? Отговори ми на този въпрос.
Той почака малко, после се премести до масата с дървените столове и седна.
— Ще ти кажа как стоят нещата, Кол Омсфорд, ако бъдеш така добър да ме изслушаш. Може ли?
Кол известно време наблюдаваше безмълвно лицето на другия, после сви рамене. Какво имаше да губи? Остана прав на мястото си, като съзнателно остави дистанция между тях.
Ример Дал кимна.
— Да започнем с Шадуините. Шадуините не са това, за което ги мислиш. Те не са чудовища, не са призраци, чиято единствена цел е да унищожат Расите, чието присъствие само е отровило Четирите земи. Те са преди всичко жертви. Те са мъже, жени и деца, които притежават в известна степен вълшебна магия. Те са резултат на човешката еволюция, в която поколения наред са използвали магическа сила. Федерацията ги преследва като животни. Ти видя онези нещастни създания, затворени долу в Шахтата. Знаеш ли какви са те? Това са Шадуини, които Федерацията е затворила и довела до лудост, превръщайки ги в нещо по-лошо и от животните. Видял си също горската вещица и великана по пътя към Кулхавен. Те не са такива по своя вина.
Кол понечи нещо да каже, но ръката в ръкавица се вдигна да го прекъсне.
— Изслушай ме, Равнинецо. Сигурно се питаш откъде зная толкова много за тебе. Ще ти обясня, ако имаш търпението да ме изслушаш.
Ръката се спусна отново.
— Аз станах Главен Преследвач, за да следвам Шадуините — не да им сторя зло или да ги затварям, а да ги предупреждавам, да ги пазя. Ето защо дойдох при вас във Варфлийт — да се убедя, че ти и брат ти сте в безопасност. Но не успях. Оттогава насам ви търся, за да ви обясня онова, което зная. Предположих, че може да се върнете в Долината, затова и поставих родителите ви под моя опека. Вярвах, че ако аз стигна до вас пръв, преди Федерацията да ви открие по някакъв начин, ще бъдете спасени.
— Не вярвам нито дума от това — подхвърли студено Кол.
Ример Дал не му обърна внимание.
— Равнинецо, теб те излъгаха от самото начало. Онзи старец, Коглин, ти е внушил, че Шадуините са врагове. Сянката на Аланон ти внуши в Рога на Пъкъла в Долината на Глината, че Шадуините трябва да бъдат унищожени. Върнете загубената магическа сила на стария свят, посъветва те той. Намерете Меча на Шанара. Открийте загубения Камък на Елфите. Върнете изчезналия Паранор и Друидите. Но каза ли ти какво ще последва от всичко това? Разбира се, че не. Защото истината е, че не бива да знаеш това. Ако знаеше, щеше веднага да се откажеш от тази работа. Друидите не се интересуват от тебе и твоя род и никога не са се интересували. Интересуват се само от това да си върнат властта, която загубиха, когато Аланон умря. Върнете ги обратно, възстановете магическата им сила и те отново ще почнат да управляват съдбините на Расите. Това е тяхната цел, Кол Омсфорд. Федерацията несъзнателно, неразумно им съдейства. Шадуините представляват идеалната жертва и за двете страни. Твоят чичо бе разбрал истината. Той видя, че Аланон се стреми да го манипулира, да го тласне към едно издирване, от което никой няма да има полза. Той предупреди всички ви; отказа да вземе участие в безумието на Друидите. И беше прав. Опасността е далеч по-голяма, отколкото предполагате.
Той се наведе напред.
— Аз казах всичко това на брат ти, когато дойде в подземието, за да търси Меча на Шанара. Причаках го там — всъщност чаках го в продължение на седем дни. Знаех, че ще се върне за Меча. Не би могъл да преодолее себе си. Така е с всички вас, надарените с магическа сила. Зная го по себе си, защото я владея.