Той внезапно се изправи и Кол в ужас се отдръпна. Тялото, облечено в черно, заблещука като прозрачно. После сякаш се разпадна на частите си и Кол остана със зяпнала уста. Мрачната сянка на Шадуин бавно се издигна от тялото на Ример Дал, червените й очи просветнаха, повися известно време във въздуха, после се въплъти обратно.
Главният Преследвач студено се усмихна.
— Аз съм Шадуин, както виждаш. Всички Преследвачи са Шадуини. Иронично, нали? Федерацията не знае това. Те ни смятат за обикновени хора и нищо друго, хора, които служат на техните превратни интереси, чиято единствена цел е да изличат магията от лицето на земята. Те са глупци. Магията не е враг на хората. Те сами са си врагове. Те и Друидите. А и всеки, който би попречил на мъжете и жените да бъдат това, което трябва да бъдат.
Пръстът му се насочи към Кол като кинжал.
— Казах това на брат ти. И му казах още нещо. Казах му, че и той е Шадуин. А, ти още не ми вярваш, нали? Ала чуй ме сега. Пар Омсфорд всъщност е Шадуин, независимо дали ти искаш да си го признаеш или не. Също и Уокър Бо. Както и всеки, който има истинска магическа сила! Това сме всички ние — Шадуини. Ние сме трезви, разумни и през по-голямата част от времето обикновени мъже, жени и деца, до момента, в който започнат да ни преследват, затварят и подлудяват тъпаци като тези от Федерацията. Тогава магията ни овладява и ние се превръщаме в животни като горската вещица и великана, като онези от Шахтата.
Кол твърдо поклати глава.
— Не, всичко това е лъжа.
— Замисляш ли се откъде съм узнал толкова много за тебе? — настояваше Ример Дал. Гласът му продължаваше да бъде все така влудяващо спокоен.
— Зная всичко за пътуването ти на юг надолу по Мермидон, за срещите ти с горската вещица, великана и стареца, за това как се срещна с Планинеца и го убеди да се присъедини към тебе, как пътува до Кулхавен, после до Рога на Пъкъла. Зная за Дуорфите и Уокър Бо. Зная за братовчедка ти Рен Омсфорд. Зная за съпротивата и Падишар Крийл, за момичето и всичко останало. Знаех, че се отправяте към Шахтата и се опитах да ви спра. Знаех, че ще излезете и ви причаках. Е, Равнинецо? Как става всичко това? Кажи ми.
— Шпионин в лагера на съпротивата — отвърна Кол, внезапно разколебан.
— Кой?
Кол се почувства неуверен.
— Не зная.
— Аз ще ти кажа тогава. Шпионинът бе твоят брат.
Кол зяпна.
— Брат ти, макар и да не га съзнава, Пар е Шадуин, а аз понякога мога да чета мислите на един Шадуин. Моята магическа сила откликва на тяхната. Тя ми разкрива мислите им. Когато брат ти произнесе магическото заклинание, аз чух мислите му. Но магията, която използва Пар, предизвика и други. Враговете. Ето защо Гризача те проследи в Уолфстаг и Паяците Гноми в Хартстоун.
— Само си помисли, Равнинецо! Всичко, дето те сполетя, ти сам си го направи. Аз нищо лошо не исках да ти причиня в Тирс. Решението да слезе долу в Шахтата беше на Пар и то ти причини страдание. Аз не дадох Меча на Шанара. Наистина, задържах го скрит — но само за да принудя Пар да дойде при мене, за да го спася.
Кол настръхна.
— Какво имаш предвид?
Светлите очи на Ример Дал блестяха.
— Вече ти казах, че причината, поради която те затворих тук, е да те предпазя от брат ти. И това е самата истина. Магията на Шадуините е с две острия, като всеки меч. Сигурно и ти многократно си разбирал това. Тя може да бъде спасение, но и проклятие. Може да помогне, но и да нарани. Но нещата са по-сложни. Един Шадуин може да се изтощи от напрежението, което изисква използването на магията, особено когато е преследван и застрашен. Магията му може да отслабне и да му убегне. Помниш ли онези същества в Шахтата? Какво мислиш, че е станало с тях? Брат ти владее силата на магическото заклинание. Но магическото заклинание е само тънката повърхност на цялата скрита под нея магия — магия много по-силна, отколкото брат ти изобщо може да си представи. Тя добива още по-голяма мощ, когато той бяга и се крие, опитвайки се да се спаси. Ако не стигна до него навреме, той ще продължи да пренебрегва моите предупреждения и тази магия ще го унищожи.
Последва дълго мълчание. Кол безмълвно размисляше. Спомни си как Пар му бе разказвал, че магическото заклинание може много повече, отколкото магическите образи и как неговата магическа сила напира да бъде развързана. Спомни си ефекта от магическото заклинание, когато за първи път се спуснаха в Шахтата. То хвърли светлина в мрака и освети сводовете на подземието. Помисли си за създанията, затворени там, превърнали се в чудовища и демони.