— Този път хората ви са сбъркали адреса — дори не съм докосвал цигара.
— Това ни е известно. Трябва да обсъдим един делови въпрос. Удобно ли ви е да наминете утре следобед?
— Защо?
— Нищо особено, само някои изчисления. Между другото, поздравявам ви за повишението.
— Откъде знаете?
— Наблюдаваме ви — отвърна Донати уклончиво.
Отново се озоваха в стаичката, белокосият каза:
— Не се бойте, няма да ви ухапя. Качете се, ако обичате.
Посочи обикновена домашна теглилка.
— Вижте, наистина съм понапълнял, но… — запелтечи Морисън.
— Това се случва със седемдесет и пет процента от клиентите ни. Качете се.
Морисън се подчини. Стрелката отскочи на 79.
— Добре. Можете да слезете. Колко сте висок?
— Един и седемдесет и четири.
— Хм, да видим — измъкна от вътрешния си джоб картичка с пластмасова обвивка. — Е, не е чак толкова лошо. Ще ви предпиша хапчета за отслабване. Имайте предвид, че се внасят нелегално: използвайте ги пестеливо и според инструкциите. Сега ще фиксирам максималното ви тегло, което не бива да надвишавате. То ще бъде… я да видим… — отново погледна картичката — осемдесет и два килограма. Как ви се струва? И тъй като днес е първи декември, ще ви очаквам всяко първо число на месеца за поредното претегляне. Не е страшно, ако не можете да се явите на определената дата, стига да се обадите предварително.
— Какво ще стане, ако надвиша определеното от вас тегло?
Донати се усмихна:
— Ще изпратим наш човек да отреже малкото пръстче на жена ви. Желая ви приятен ден, мистър Морисън.
Осем месеца по-късно:
Морисън среща случайно свой приятел от студио „Ларкин“ в бара на Джек Демпси. Вече е свалил излишните килограми и е в „бойната си форма“, както гордо обича да казва Синди. Морисън тренира три пъти седмично и се радва на отлично здраве. В сравнение с него старият му приятел прилича на парцал.
Приятелят казва:
— Господи, как успя да се откажеш? Не мога да се отърсва от този проклет навик.
Той смачква цигарата си с истинско отвращение и пресушава чашата си.
Морисън го поглежда изпитателно и изважда от портфейла си бяла визитна картичка. Поставя я на бара между тях и казва:
— Знаеш ли, тези хора промениха целия ми живот.
Дванайсет месеца по-късно:
Морисън получава сметка по пощата. В нея е вписано:
ДРУЖЕСТВО „ОТКАЗВАНЕ С ГАРАНЦИЯ“
46-та улица, Ню Йорк
1 процедура 2500 долара
Наставник (Виктор Донати) 2500 долара
Електричество 0,50 долара
Общо: 5000,50 долара
— Тези мръсници — избухва той. — Карат ме да плащам електричеството, с което те измъчваха…
— Плати го — казва Синди и го целува.
Двайсет месеца по-късно:
Морисън и жена му срещат съвсем случайно семейство Маккан в театъра на Хелън Хайс. Представят си взаимно съпругите си. Джими изглежда отлично, както в онзи отдавна отминал ден на летището. Морисън не е виждал никога жена му. Очевидно е много, много щастлива и това прави грозничкото й лице почти красиво.
Тя му подава ръка и Морисън усеща нещо странно в ръкостискането й, но разбира точно какво по средата на второто действие. Малкият пръст на дясната й ръка липсва.