Озоваха се в огромно помещение с нисък таван, осветено от прозорец с метална решетка, разположен толкова високо на отсрещната стена, че почти опираше в тавана. Няколко прашни лъча зимно слънце попадаха върху доста интересни предмети, подредени по полиците на отсрещната стена. Имаше дървени кутии, купчина свитъци, различни по големина метални конуси, върховете им наподобяваха декоративен фриз. В самото дъно на помещението бяха прибрани три огромни казана.
— Старите ни тежести — посочи майсторът. Гледаше с много обич металните конуси. Яшим овладя нетърпението си.
— Стари тежести ли?
— Щом бъде назначен нов майстор, той обновява тежестите на везните. Старите ги държим тук.
— Защо?
— Как защо? — учуди се чорбаджията. — За сравнение. Как иначе да сме сигурни, че се спазват старите стандарти? Мога да поставя моите тежести на везната и да се уверя, че са абсолютно същите като мерките, които сме използвали по време на Завоеванията.
— Че това е било почти преди четири века.
— Именно. Ако тежестите са същите, следователно и съставките трябва да се запазят непроменени. Нали разбираш, че чорбите ни са съобразени с установените стандарти. Те са част от тези стандарти. Това е приемственост, която сме наследили и продължаваме още от времето на Завоеванията. Също като родовата линия на Осман — добави той, без да крие почитта си.
Яшим помълча няколко секунди, за да покаже, че е впечатлен.
— Казаните — подхвърли след малко.
— Тъкмо за тях се бях замислил. Гледам, че един липсва.
15.
Сераскерът се отпусна на самия край на дивана и остана загледан в лъскавите си кожени ботуши за езда.
— Трябва да го оповестим — заяви най-сетне той. — Твърде много хора вече знаят какво се е случило.
Когато работниците разбрали на какво са попаднали, били толкова уплашени, че не посмели да докоснат вързопа, който запушвал отточната тръба. Оставили го върху отвора и хукнали надолу по хълма, за да съобщят на пазача какво са открили. Пазачът на свой ред съобщил на имама, който тъкмо се канел да се качи на минарето, за да призове хората за утринна молитва. Бързо, тъй като не бил сигурен как да постъпи, имамът изпратил пазача да потърси сутрешната стража. Старецът чул как молитвата се разлива из целия град, докато бързал с всички сили по улиците.
Един е Аллах и Мохамед е неговият пророк.
Вече бе светло, когато група мъже се скупчиха около отточния канал. На един му прилоша. Останалите, по-закоравели, по-смели или може би просто по-отчаяни от останалите, тъй като само нощната стража получаваше платата си в златни монети, бяха успели да извлекат гротескно разкривения труп от канала, за да го проснат на калдъръма, после го увиха и натовариха в каруца, която заслиза с поклащане и скърцане надолу по хълма към „Нусретие“, Джамията на победата.
Работникът, който бе открил тялото, вече се бе прибрал, за да се наспи и забрави ужаса или поне да го отмие в задушливата топлина на банята. Колегата му, по-обръгнал на подобни гледки, бе останал, за да се наслади на вниманието на събралата се тълпа. Разказът му, доста поразквасен от зяпналите слушатели, се предаваше с нови уточнения на новодошлите, така че няколко часа по-късно из града се бяха разнесли различни, дори противоречиви версии за събитието. По обяд тези версии вече бяха напълно неузнаваеми; две от тях можеха да бъдат разказани като съвсем отделни случки и някои хора останаха с впечатлението, че въпросният ден е наситен с необичайни събития, едно от които било изваждането на египетски сфинкс на брега, докато в махала Топхане някой се натъкнал на група канибали тъкмо когато се били нахвърлили на кървавата си плячка.
Сераскерът беше дочул слуховете доста по-рано. Бе разбрал, че някакъв мъж, по всяка вероятност един от липсващите войници, е бил открит при странни обстоятелства близо до Джамията на победата. Веднага се бе разпоредил някой да отиде до храма, за да научи повече, и му донесоха, че тялото е било положено в постройката, обикновено използвана от работниците. Незабавно изпрати бележка на Яшим, който по същото време похапваше бюрек в кафенето на „Кара Давут“. Щеше да чака евнуха в джамията. Яхна коня си и се отправи към мястото.
Потресен и отвратен от състоянието, в което бе голият труп, той се върна в жилището си и завари Яшим — който нямаше никаква представа какво става — да разглежда кориците на военните наръчници и правилници, отрупали полиците срещу дивана. Сераскерът много се ядоса.
16.
Чорбаджията на гилдията на чорбарите също бе много ядосан на Яшим. Имаше нещо зловещо във факта, че някакъв непознат знаеше повече от него за липсващия казан.