Выбрать главу

Хиляда и петстотин години величие. Хиляда и петстотин години власт. Петнайсет века, изпъстрени с корупция, преврати и компромиси. Град на джамии, църкви, синагоги; на пазари, тържища и панаири; на търговци, войници, просяци. Град несравним с нито един друг град, препълнен с народ, ненаситен и алчен.

Може би, размишляваше понякога Яшим, жителите на Халкидон не са били напълно слепи.

Имаше едно наум, че Албанеца може и да не дойде, ала когато вдигна поглед, той бе застанал пред него, едър мрачен мъж, който нервно подръпваше наметалото си. Яшим посочи дивана и майсторът седна.

— Али паша от Янина — започна направо чорбаджията. — Името говори ли ти нещо?

Али паша бе върховният предводител, който с коварство и безмерна жестокост бе създал полунезависима държава в планините на Албания и Северна Гърция. Преди четиринайсет години Яшим бе видял главата му набита на кол пред портите на сарая.

— Лъва — изръмжа Мустафа. — Наричахме го Лъва. Бях войник в армията му. Нали това бе моята страна. Ала Али паша беше хитър като лисугер. Осигури ни мир. Аз исках война. През 1806 година заминах по Дунав. Там се присъединих към корпуса.

— Еничарите ли?

Майсторът на чорба кимна.

— Станах готвач. Вече бях готвач, дори по онова време. Да се сражаваш, не е кой знае какво за един мъж. За албанците е направо нищо. Попитай който и да е грък, те знаят. Затова пък готвенето… — Той изсумтя самодоволно.

Яшим сви длани в юмруци и духна между тях.

— Аз почитам традициите — продължи майсторът чорбар. — За мен еничарите бяха символ на традицията. Тази империя — та нали те са я издигнали? Трудно им е на занаятчиите да я разберат тая работа. Еничарският корпус беше като едно семейство.

Яшим не скри недоверието си.

— Всяка военна сила разправя така.

Чорбаджията го погледна с открито презрение.

— Разправят така, защото ги е страх и защото трябва да се бият заедно. Но това е нищо. В корпуса имаше хора, които обичах, защото можеха да се справят и със сокол, и да пишат поезия много по-добре от който и да било друг на този свят, както сред живите, така и сред мъртвите. Можеш да ми вярваш. Имаше и един смелчага, който трепереше като лист преди всяка битка, ала в мелото се биеше за десетима. Ние се грижехме един за друг, тачехме се. Да, обичаха и мен, защото можех да им спретна храна навсякъде, както обичахме и обущаря, защото ни осигуряваше каквото трябва, дори да разполагаше единствено с дървесина и борови иглички. Бяхме повече от семейство. Нашето беше свят в света. Имахме наша си храна, наше правосъдие, наш начин да почитаме религията. Да, имахме си наш живот, наше поведение и обноски. Много са начините да служиш на Аллах и Мохамед. Можеш например да ходиш в джамията, както правят обикновените правоверни. Само че повечето от нас, еничарите, бяха Карагьози.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че да си еничар, означава да следваш суфизма19?

— Разбира се. И това, както и всички ритуали на еничарското братство. Говоря за традициите.

Традициите, значи. През 1806 година султан Селим поставя начало на обучението на нова армия, паралелна на еничарите. В това отношение тя била предвестник на Новата гвардия на Махмуд. Ала Селим, за разлика от Махмуд, не доживял да види резултата. Щом еничарите разбрали, те се разбунтували, свалили султана и смазали създадената след военната реформа армия. Еничарите бунтовници били поведени от русенския аянин20 Мустафа паша Байрактар.

— Султан Мустафа! — Албанеца изсъска титлата и името с открито презрение, сетне се изплю. — Може и да бе препасал ятагана на Осман, но го тресеше бяс като куче. Две години след като се възкачи на престола, хората се питаха как да върнат Селим. Байрактар, както и ние, вече бяхме на друго мнение. Живеехме в Истанбул, в старите казарми и цяла една нощ се молихме за просветление и разговаряхме с карагьозки дервиши.

— Те ли ви казаха как да постъпите?

— На следващия ден щурмувахме двореца Топкапъ. Байрактар хукна през портата, крещейки името на Селим.

— И тогава — спомни си Яшим — Мустафа наредил Селим да бъде удушен. Не само той, ами и малкият му братовчед — за всеки случай.

Майсторът сведе глава.

— Така беше. Султан Мустафа искаше да е последният от рода на Осман. Мисля си, че ако беше последен, щеше да оцелее. Ако не друго, ние, еничарите, бяхме предани на рода на Осман. Ала Всевишният бе повелил друго. Въпреки че Селим загина, малкият му братовчед се спаси с бягство.

вернуться

19

Привържениците на мистичния религиозно-философски мироглед в рамките на исляма, наречен суфизъм, смятат, че е възможно да се постигне непосредствено духовно общуване на човека с Бога посредством личния опит — Б.пр.

вернуться

20

тур. — областен управител в турско време. — Б.пр.