Сераскерът се изправи и кръстоса крака, шевовете на панталоните се опънаха до пръсване.
— Да се преместим на масата — предложи раздразнен той.
— Както наредите.
Ала сераскерът очевидно предпочиташе да остане седнал на дивана, макар да му бе неудобно в панталоните, вместо да се настани на противната маса. Чувстваше се беззащитен, когато се налагаше да седи на стол с гръб към ширналата се зад него стая. Въздъхна, докато разперваше и свиваше късите си пръсти.
— Казаха ми, че си в Крим.
Яшим премигна.
— Успях да намеря кораб. Там нищо не ме задържаше.
Сераскерът изви едната си вежда.
— Провали се, така ли?
Яшим се приведе напред.
— Там се провалихме преди много години, ефенди. Почти нямаше какво да се направи. — Издържа на погледа на сераскера. — Но все нещичко успях да сторя. Действах бързо. След това се върнах.
Нямаше какво друго да каже. Татарските ханове в Крим вече не владееха южните степи и не бяха по-малките братя на Отоманската империя. Яшим бе потресен от вида на руснаците, стиснали пушки, препускащи на коне през кримските села. Лишени от оръжията си, победени, татарите се наливаха, клечаха по праговете на къщите си и зяпаха безучастно казаците, докато жените им превиваха гръб по полята. Ханът бе прокуден в изгнание, измъчван от кошмари за изгубеното си богатство и власт. Бе пратил свои хора да му търсят златото още преди да чуе за Яшим — Яшим закрилника, лалата. Въпреки всички усилия на Яшим златото на хана си остана само мечта. А може би просто нямаше злато. Сераскерът изръмжа.
— Татарите бяха добри бойци — отсече той, — когато още ги биваше. Само че конници без дисциплина не стават за съвременните бойни полета. Днес ни трябва стегната пехота с мускети и щикове. Трябва ни артилерия. Нали видя руснаците?
— Видях ги, ефенди. Казаци.
— Срещу тях ни предстои да се изправим. Затова ни трябват мъже като воините от Новата гвардия.
Сераскерът се изправи. Беше огромен мъж, доста над метър и осемдесет. Застана с гръб към Яшим и се загледа в подредените книги, а евнухът неволно хвърли поглед към завесата, иззад която бе влязъл. Слугата, който го въведе, не се мяркаше. Според изискванията на гостоприемството сераскерът трябваше първо да му предложи лула и кафе, затова Яшим започна да се пита дали домакинът нарочно не се държеше толкова грубо. Високопоставен човек като него си имаше прислуга, която се грижеше за напитките, дори специален слуга, който се занимава с лулите и избира тютюна, придружава господаря си, когато излиза, и му носи лулата, увита в кърпа, и кесийка с тютюн, и винаги разполага с огниво, за да запали спокойно господарят. Беше задължително заможните турци да предлагат на гостите си най-добрите тютюневи листа и най-елегантните лули — с тръбица от персийска череша и с кехлибарен мундщук. Също както английските лордове не могат да си представят живота без личен камериер, така турските високопоставени люде не биха могли да се насладят на ритуала без слугата, който да поднася лулите. Ала сега стаята си оставаше празна.
— След по-малко от две седмици султанът ще направи преглед на войската. Строева подготовка, стрелкови умения. Той няма да е единственият, който ще наблюдава. Ще… — сераскерът замълча и рязко отметна глава. Яшим се запита какво ли се канеше да каже. Може би, че предстоящият преглед е най-важният момент от кариерата му. — Знаеш, че войската ни е още млада. Новата ни гвардия съществува едва от десет години. И ние, също като младо жребче, се плашим лесно. Не сме минали, за жалост, задълбоченото обучение, както ни се иска.
— Нито пък винаги постигаме успехите, които ни се обещават.
Яшим забеляза как сераскерът се напрегна. Снабдена с униформи, ушити по европейска мода, Новата гвардия бе предадена в ръцете на всевъзможни чуждестранни инструктори, ференги8 от Европа, които ги тренираха, учеха ги на строева подготовка, снабдяваха ги с оръжие. Въпреки всичко египтяните — не друг, а тъкмо египтяните! — им бяха нанесли съкрушителни удари в Палестина и Сирия, а руснаците бяха по-близо до Истанбул от когато и да било. Всеки момент можеше да се очакват победите им, защото със съвременните си оръжия и подготвената си армия, те бяха несразим противник. А не биваше да забравят и разгрома си в Гърция. Та те си оставаха чисто и просто селяни, обути в панталони и водени от сприхави празнодумци. Дори гърците се бяха оказали непреодолим противник за Новата гвардия.