Не че беше неблагодарен. В двореца бяха забелязали — а сетне му бяха позволили да ги прилага — изключителните му умения по същия начин, по който бяха подбирани и използвани уменията на мнозина други през стотиците години.
Освен султана и придворните евнуси, той бе единственият мъж, който имаше право да влиза в покоите на жените. Бе единственият мъж в цялата империя, който можеше да влиза и излиза от двореца, когато пожелае. Когато от Топкапъ се обърнеха към него за помощ, негово задължение бе незабавно да се подчини.
И ето че се оказваше в затруднено положение. Сераскерът също се бе обърнал към него с молба за помощ, при това го бе намерил пръв.
Убийството в харема беше лоша работа, ала онова, с което се бе сблъскал извън двореца, бе още по-лошо.
Времето на четвъртия кадет изтичаше.
Въпросът бе защо.
Защо точно сега?
Пое си дълбоко дъх, изпъна рамене и излезе от уличката.
35.
Завеждащият гардероба на момичетата погледна умолително Яшим, след това премести очи към Кислар ага, главния чернокож евнух, отпуснал туловище на един стол. Не бе поканил нито гардеробиера, нито Яшим да седнат.
Яшим мислено прокле привързаността си. Отведоха го в двореца по времето, когато валиде султан се оттегляше за кратка почивка преди вечеря, затова Кислар ага пое нещата в свои ръце. А той никога не спеше. След като Яшим му разказа всичко, което бе научил, той незабавно изпрати да повикат завеждащия гардероба.
Яшим, разбира се, знаеше, че тук се действа по този начин. Всеки си имаше собствена представа за султанския харем, ала истината бе, че той функционираше с прецизността на машина. Султанът, който по всяка вероятност се бъхтеше над най-новото попадение сред наложниците, служеше като най-обикновено бутало във въпросната машина с едничката цел да гарантира непрекъснатото производство на бъдещи султани за империята. Всички останали — и евнусите, и жените — бяха просто маловажни болтчета. Християните възприемаха харема на султана по съвършено различен начин. Докато четеше с ненаситен интерес любимите френски романи на валиде султан, Яшим постепенно осъзна, че по принцип западняците имат прекалено романтична представа за харема. За тях в това царство на плътта най-красивите жени на света угаждаха на прищевките на един-единствен мъж, отдаваха се на сладострастния повик на похотта в опияняваща вакханалия. На чужденците им се струваше, че тези жени имат само гърди и бедра, но нямат нито ум, нито минало. Да си мислят каквото щат, реши Яшим. Дворецът бе като добро смазана машина, в която жените си имаха собствен живот, собствена воля и амбиции. Колкото до похотливите, машината просто ги изхвърляше също като дим.
Завеждащият гардероба бе жив пример. Приличаше на изцеден лимон, вечно недоволно, превзето същество, кльощав, към четирийсет и пет, дребнав, готов да избухне дори при най-незначителния проблем. В задълженията му влизаше както да подготви гиздавите девойки или избраното за леглото на султана момиче, така и да им купува бельо. Сред подчинените му имаше фризьори, шивачи, бижутери и специалист по парфюмите, който трябваше освен да счуква и смила ароматните билки, да създава такива парфюми, че да допаднат на султана, да приготвя сапуни, благовонни масла и афродизиаци, както и да наглежда направата на благоухания специално за нуждите на султана. Ако нещо не беше наред, завеждащият носеше цялата вина, но поне на свой ред можеше да си го изкара на многобройните си подчинени.
— Става въпрос за пръстен — започна направо Кислар ага. — Според нашия приятел момичето е имало пръстен на ръката. Нямам представа дали е бил на ръката й, когато се е случило нещастието. Ти можеш ли да ни осветлиш?
Яшим бе заинтригуван от леката кръгообразна вдлъбнатина на средния пръст на момичето, която бе забелязал, преди валиде султан да прекъсне огледа на тялото. Макар девойката да бе изящна и накичена със скъпоценности, въпросният липсващ пръстен напомняше за краткия й живот, изпълнен с неповторими чувства и мисли. Нима момичето, сякаш специално създадено за отредената й роля — безупречно, красиво, великолепно нагиздено, изкъпано и парфюмирано, — бе имало намерение да легне със султана белязано от този почти незабележим недостатък, студената бяла резка на средния пръст на дясната ръка — доказателство за личния й избор?
Дали пръстенът е бил свален, когато е умряла, или по-късно?
Завеждащият гардероба погледна Яшим. Евнухът го наблюдаваше с безизразно лице, скръстил търпеливо ръце на гърдите. Човекът вдигна нагоре поглед и поглади с разтреперани пръсти стиснатите си устни. На Яшим се стори, че той знае отговора на въпроса. Изглежда се опитваше да овладее надигналата се паника и да премисли какви биха могли да се последствията от думите му.