Ала онова, което видя сега, бе като откровение.
— Благодаря ти, Господи — промълви тя.
55.
Още на зазоряване Яшим слезе до залива, все още стиснал бележката, написана от кадията малко след утринната молитва. Докато се настани в лодката, бележката вече бе овлажняла и смачкана заради утринната мъгла и ситния дъждец, ала той нямаше нужда да я чете отново.
Когато лодкарят натисна тежките весла и каикът се плъзна към Сарайбурну, Яшим сви колене на възглавницата от конски косми и се отпусна на левия си лакът за равновесие. Кадията бе написал, че става дума за дървена лъжица. След като вчера бе видял торбата с кости и пъхнатите вътре дървени лъжици, съвпадението го бе накарало да уведоми Яшим.
Двайсет минути по-късно лодкарят обърна каика и спря пред стълбите на Йедикуле.
Щом Яшим мярна дребния човечец, проснат по корем в калта с дървена лъжица, завързана на гърба, той разбра, че това не е четвъртият кадет. Ръцете на трупа бяха покрили ушите, коленете бяха свити, той бе леко изгърбен, сякаш оглеждаше дупка в калта.
Яшим обърна трупа, за да види лицето.
Лодкарят обърна каика и погледна трупа и сякаш се разведри.
— Дубро момче. Пра’иши услуги. Женки, туй ми ти, унуй ми ти.
Почеса се по главата.
— Ши’ана ра’утъ. — Мислите на простоватия човечец тръгнаха в друга посока. — Ама тежичък, а. Ич ни гу обича’а женките.
Яшим въздъхна.
— Жени значи. Да не би да е имал публичен дом?
— Аха. Амчи той и вида му кат го гле’аш.
Яшим отстъпи и затъна до глезените в кал. На кея забеляза вход към вътрешен двор, прескочи купчина боклуци и се отправи към водната помпа. Стисна дръжката. Тънка струя мътна вода шурна от чучура.
Хората в жилищата около двора започнаха да се раздвижат. Чу се трясък на кепенци и някаква жена се наведе от прозорец на втория етаж.
— Абе, ти к’во пра’иш?
— Мия си краката — изръмжа Яшим.
— Няма да изпускам ведрото от поглед, тъй че да внима’аш.
Яшим побърза да излезе от двора. Калта все още лепнеше по краката му. Ама че гаден квартал!
Зави зад ъгъла с надеждата да открие файтон или носилка. Тук, изглежда, на всяка врата се бе приютил по някой просяк или гръмко хъркащ пияница. Някои извърнаха подпухналите си очи към Яшим и го проследиха с поглед, докато минаваше. Заведенията уж затваряха в полунощ, ала Яшим знаеше, че собствениците чакат, докато има желаещи да харчат. Когато кесиите им се опразваха, чорбаджиите ги изритваха на улицата. Така и не успя да разбере склонността към пиянството. Веднъж Прийн се опита да му обясни, че обича пивниците, защото там се натъква на съчетание от щастие и тъга.
— Като изключим пияниците, никога не се знае с кого ще се запознаеш, нито пък защо са се отбили там. На всеки му се е случило нещо. Аз обичам да ми разказват — бе признала тя.
Яшим предполагаше, че много от разказите завършват, когато се оповръщаш и замръкнеш на нечий неприветлив праг в студа. Или пък проснат мъртъв по корем в калта, също като съдържателя на бордея, когото видя преди малко.
Прийн не спомена ли, че е говорила с някакъв гърбушко?
Бил гнусен мърляч, мотаел се по пристанището и щом го мернела, се чувствала омърсена.
Не й ли беше казал същият тип, че кадетите са се срещнали с руснака в градините?
Не беше ли това информаторът й?
Не беше ли същият сводник проснат по корем в калта, убит съвсем наскоро?
Този по никакъв начин не бе станал жертва на пагубна страст. Тук не ставаше въпрос за непреценен удар, нито за нож, случайно попаднал в ръката на неволен убиец.
Нищо подобно. Това бе професионално извършено убийство. Някой бе преметнал корда около врата на сводника и бе затегнал примката с дървена лъжица.
Яшим затича.
56.
Във всеки град има квартали, които минават за прилични, защото са разположени близо до центъра, където са парите и хубавите места. Колкото и да са просторни къщите, колкото и удобни да изглеждат, те си остават опетнени незнайно как от непрекъснатия поток от хора — все мющерии, които се настаняват там за седмица, някои по за една нощ, други просто минават и едва ли ще се върнат отново, защото задачите и целите им са доста мътни и трудно някой ще ги разбере. Никой не пита. Никой не изказва предположения. Плаща се предварително, а за доверие и дума не може да става. Цените са винаги малко по-високи, отколкото на другите места, ала наемателите са доволни или защото са близо до центъра и не им се налага да ходят дълго, или защото не знаят къде другаде да отседнат, тъй като са на чуждо място.