Доспа му се.
Убиецът се провря през ниска арка и откри чисто място върху затоплените тухли. Върху един от мангалите напипа комат хляб, останал от предишния ден, отчупи парче и го натъпка в устата си. Извади тапата от глинена бутилка и отпи дълга глътка топла вода.
Накрая се изтегна върху топлите тухли и подпъхна ръце под главата си.
Убиецът погледна тумбестите търбуси на каците и изрева.
63.
Яшим разбра, че е бъркал по отношение на тунелите под каците. Доколкото успяваше да види, въздухопроводите се събираха в ниско помещение, чийто свод се поддържаше от ниски тухлени арки. На равни разстояния между тях бяха поставени мангали, които да подгряват облицованите с плочки дъна на каците. В сумрачната светлина те приличаха на гърди на чудовищни дяволици.
Погледът му пробягна по дървените канелки, които висяха като зърна чак до тухлите на пода. Донякъде беше прав. Очакваше да попадне в плетеница от тунели, ала се озова под табакханата, където пространството бе разчистено сякаш от гигантско колело. Имаше чувството, че тунелите, които си представяше, са били изоставени още по времето, когато са били няколко сантиметра по-високи. Всичко наоколо бе потънало в лой.
Промъкна се напред, стиснал факлата в едната ръка, а в другата ножа. Усети как полутечната лой се събира пред краката му на малки хълмчета. Когато вдигна поглед напред, му се стори, че мазнината се движи към него. Някой вече бе минал оттук, оставяйки едва забележима следа, която бързо се скриваше, ала не и преди да издаде посоката.
Хрумна му нещо и той се върна до въздухоотвода и се изправи. Постави факлата на земята, хвана се за рамката и се изтегли горе, на недотам чистия и свеж въздух навън.
През следващите пет минути Яшим пълзя между каците. Стигна до далечния край на табакханата и вдигна решетката, а след това пъхна факлата вътре. Остана загледан в натрупалата се под земята лой.
После тръгна към центъра и посегна към въжето на един от скрипците, използван за спускане и изваждане на кожите от каците.
Когато го нагласи, стисна една от веригите, която се подаваше от кацата, и дръпна.
След това се пресегна към още една и към още една, и затегли с всички сили.
Някъде отдалече, сякаш бликнал изпод земята, проехтя рев.
64.
Убиецът видя как изчезва първата канелка.
Преди десет години бе наблюдавал как върху него се срутва стена и онзи далечен миг му се бе сторил цяла вечност.
Сега в продължение на цяла вечност не издаде никакъв звук.
В продължение на една безкрайна вечност се опитваше да намери обяснение.
Превъртя се настрани, когато на мястото на канелката зейна черен отвор и от него върху тухлите ливна гореща мазнина и вода.
Пръските отскочиха върху гърба му. Горещата мазнина бодеше болезнено като игли.
Той изрева.
Навсякъде около него заприижда вряща боя за кожите. Улеят, където се бе отпуснал, започна да се пълни с клокочеща течност. Обзет от ужас, той зарови ръце в жежкия порой, за да има опора към отвора над главата си. Пресегна се, стисна с изгорените си ръце решетката и я надигна.
Докато се изтегляше навън, така и не забеляза навитото въже, което се стегна около болезнено попарените му глезени.
65.
Яшим започна да тегли от страната на противотежестите и с огромно задоволство видя как убиецът увисва с главата надолу. Когато примката стигна скрипеца, рамото на лебедката се изви под тежестта и въжето увисна. Яшим отскочи назад, за да задържи по-здраво, ала в този момент въжето, на което бе убиецът, за малко да се изплъзне от дланите му и той едва не изгуби равновесие по наклона. Въжето пробягна между дланите му и той усети, че не успява да се задържи на хлъзгавия склон. Зарита и с двата крака. Лявото му стъпало се плъзна и докосна врялата вода. Изпъшка и се отдръпна.
Докато се опитваше да се задържи върху мазния под, Яшим забеляза как въжето се изплъзва през пръстите му, тъй като и те бяха станали хлъзгави от мазнината. Посегна с лявата ръка, стисна въжето малко по-нагоре, като поставяше длани една над друга, докато най-сетне приклекна. За момент усети как чехлите му се плъзгат, затова отпусна цялата си тежест върху въжето. Всичко се бе случило толкова бързо, че така и не си бе дал сметка какво вижда.
На няколко метра пред него подобие на гигантски рак размахваше щипци сред розова пара.
Убиецът висеше надолу с главата, а краката му, вързани на глезените, се отваряха и затваряха в коленете. Наметалото му се бе преметнало през главата, ала ръцете замахваха през платнения облак в опит да достигнат краката. Подгъвът на наметалото се бе накиснал в боята за кожа. Човекът висеше над врящ казан, в близост с който бе поставен скрипецът.