Стария Палмук го зяпна.
— Теке ли? В кулата „Баязид“? — Гърдите му изхриптяха. Чак след малко Яшим разбра, че човекът се смее.
— Кое му е смешното?
— Теке в „Баязид“ ли каза? — Стария Палмук потри носа си с длан и продължи да се кикоти. — Да, там имаше теке. Цялата кула бе построена над него.
Яшим застина на място.
— Ески сарай ли?
— Така съм чувал. Било е едно време, когато еничарите охраняваха стария дворец. Той се разсипа, нали. Само че карагьозите не изоставили текето. Намерили му цаката как да го опазят — да го съхранят. Построили отгоре цяла противопожарна кула. Разбра ли сега?
Яшим разбираше.
— Трябва ми още едно теке. Питам за четвъртото.
Пожарникарят се усмихна накриво.
— Те са десетки, ефенди. Стотици.
— Да, знам. Питам за текетата на пожарникарите. Имало ли е някое… по-специално?
Стария Палмук се опита да се надигне. Изви гръб, наклони се напред и поклати глава.
— Де да знаех, ефенди. Де да знаех какво си намислил. Не знам за какъв ме имаш, но май не си попаднал на когото трябва. Аз… аз не разбирам какво ми казваш.
Вдигна поглед към Яшим. Сивите му очи бяха ококорени.
— Бях товарач на пристанището. — Закима и зяпна евнуха, сякаш го виждаше за пръв път. — Разбра ли сега, ефенди. Не съм бил тук.
Очевидно човекът казваше истината, реши Яшим.
Сега ще му дам пари. Ще му купя ризи. Той наистина не знае нищо.
71.
Яшим завари полския посланик в поизносен копринен халат, богато бродиран със златни лъвове и коне. Евнухът предположи, че дрехата е китайска. Пиеше чай и мълчаливо се взираше във варено яйце. Когато Яшим влезе, той закри очи и завъртя глава също като уплашена костенурка. Слънчевите лъчи разкриха точици прах, които танцуваха около високите прозорци.
— Ти знаеш ли колко е часът? — попита Палевски с надебелял глас. — Седни да пийнем чай.
— Да не би да си болен?
— Болен ли? Не. Само дето не се чувствам добре. Не можеше ли да позавали?
Яшим не знаеше какво да отговори, затова се сви на един стол и изчака Палевски да му налее чай с трепереща ръка.
— Мезе — обади се Яшим. Вдигна поглед. — Мезе. Малки хапки преди основното ястие.
— Трябва ли да говорим за ядене?
— С мезетата насочваш вниманието на хората към изтънчените ястия, които ще бъдат сервирани. Изискват се много усилия, за да станат хубави. Но по-важен е подборът им. Понякога най-добрите мезета са простички неща. Например краставички от Карам, сардини от Ортакьой, само се намазват с масло и се изпичат на жар… Продуктите трябва да са взети в разгара на сезона. Както се казва, най-важното е да подбереш подходящото време.
Вземи например убийствата. Оказа се прав — наистина са нещо повече от изолирани прояви на насилие. Действа се по някаква схема. Има и още. Ако се разглеждат заедно, те не означават край. Нали не сервираш мезето след основното ястие? Мезето бележи началото на гощавката.
И тези убийства, също като мезе, зависят от внимателно подбрания момент — продължи той. — През последните дни не спрях да се питам защо станаха сега? Говоря за убийствата на кадетите. Съвсем случайно открих, че след няколко дни султанът ще пусне ферман. Истински обрат в реформите.
— А, да, ферманът — кимна Палевски и докосна върховете на пръстите си.
— Ти знаеше ли? — Яшим остана изумен.
— Дочух нещо. Разяснили са на… абе преди няколко седмици са казали на избрани лица от дипломатическата общност в Истанбул. — Забеляза, че евнухът се кани да заговори, и вдигна ръка. — Като казвам избрани, искам да подчертая, че не бях сред тях. Не е много трудно да се сетиш защо, ако се окажа прав за фермана и значението му. Една от целите му — основната цел, доколкото знам — е да даде възможност Портата да иска чуждестранни заеми. Очевидно Полша не е в състояние да оказва каквото и да е влияние върху пазара на облигации. Затова и не са ме поканили. Било е среща на Великите сили. Чух от шведите, които май разбрали от американците.
— Искаш да кажеш, че и американците са били поканени, така ли?
— Може и да ти се струва странно, само че нали знаеш какви са американците? Те са световните специалисти по даване на заеми в Европа. Портата иска да са на нейна страна. Може би дори ще успеят да координират усилията си. Честно казано, Портата и до момента не е наясно на чия страна са американците. Шейсет години след Декларацията за независимост вашите паши още предъвкват събитието.
Палевски се протегна към чайника.
— Мисълта за република открай време ги шокира и те реагират като ученици. Родът на Осман май е най-старата императорска фамилия в Европа. Искаш ли още чай?