Палевски се облегна назад и заслони очи с ръка. Замисли се.
— Ти не спомена ли, че в трите противопожарни кули са били най-старите текета в града? Нали това ти е казал пожарникарят?
Мислите на евнуха препускаха. Палевски продължи:
— Може би го казвам единствено защото съм поляк, а всички поляци са запалени любители на старините. Вземи този халат например. Знаеш ли защо го нося?
— Защото ти е удобен — отвърна разсеяно Яшим.
— И да, и не. Сарматски е. Да знаеш, че преди години ние, поляците, вярвахме, че имаме родословна връзка с полумитичното племе войни, дошли от Сарматия, това е някъде в Централна Азия. Предполагам, защото не сме били наясно откъде точно сме се появили, и затова сме си търсили родословно дърво. Хората направо полудяха по това откритие, както и по предполагаемия сарматски стил — коприни, пера, червени кожи. Открих халата тук, в един гардероб, още когато се нанесох. Кой знае откога е останал. Тъкмо това му е най-хубавото. Всяка сутрин се загръщам в история. И както ти каза, чувствам се невероятно удобно.
Впечатлен съм, че текетата са наистина много стари. Може би са първите, построени в града. Наречи ги, ако щеш, вашето наследство. Може би четвъртото теке е едно от първите в града. Или първото, или четвъртото, все едно. Затова трябва да търсиш теке, също толкова старо, колкото и останалите три.
Яшим кимна. Четири запазени текета. Нещата се връзваха. Точно това би допаднало на традиционалистите.
— Което ще обясни нещо друго, дето не ми дава мира — призна той. — Не говоря за времето, което са избрали — не е заради фермана, — ами за бройката. Защо четири? Ако си прав, ако някой се опитва да се върне към началото, четири е очевидното число. Четири е числото на силата, също като краката на масата. То отразява земния ред. Четирите края на земята. Четирите посоки на вятъра. Четирите елемента. Четири е основно число.
— Освен това може да се проследи чак до произхода на смелите амбициозни начинания на Османската държава! Свещена война — а Истанбул е пъпът на света.
Яшим си спомни как майсторът чорбар му обясняваше, че еничарите са построили империята, че следвайки напътствията на карагьозките баба, са привлекли града на страната на вярата.
— Когато нещата се обърквали, хората бързали да обяснят, че сме се отклонили от правата вяра, че трябва да се върнем и да се опитаме да бъдем каквито сме били едно време, когато цяла Европа е треперела свита в нозете ни.
— Е — засече го сухо Палевски, — не цяла Европа.
— С изключение на Полша, благородния враг. — По лицето на Яшим пробягна сянка от съмнение. — Как ще разберем кое е оригиналното, четвъртото теке? На картата ти не са вписани дати, а и дали някой ги знае?
Палевски захапа пръст.
— Ако разполагахме с по-стара карта — започна бавно той. — Говоря за хубава карта, можехме да я сравним с тази. Повечето от тези текета нямаше да съществуват. Щяхме да попаднем на онова, което ни трябва, като елиминираме новите.
Той потри длани.
— Говоря за много хубава карта — подчерта той. След това поклати глава. — Честно да ти кажа, май няма нищо толкова старо, че да ти свърши работа. Поне аз нямам.
Яшим стисна зъби и се загледа в пламъците в камината.
— Говори ли ти нещо името Лориг? — попита тихо. — От Фленсбург. Хиляда петстотин и не знам коя година.
Палевски се ококори.
— Разбира се, Яш! Та това е най-уникалната панорама на града, която някой е правил. Поне така съм чувал. Трябва да си призная, че не съм я виждал. Съществували са няколко копия, но със сигурност няма да откриеш нито едно в Истанбул. Това ти го гарантирам.
— Най-уникалната панорама — повтори Яшим. — Грешиш, приятелю. Струва ми се, че много добре знам къде да я намеря.
72.
Половин час по-късно Яшим бе застанал пред портата на руското посолство и се опитваше да потисне съмненията си, че знаенето на нещо не води задължително до откриването му. Беше на седемстотин метра от посланическата резиденция на Палевски и на нищо и никакви си двайсетина метра от картата, която бе видял в чакалнята на втория етаж. Ала все едно че картата се намираше в Сибир.
Оказа се, че посланика го няма. Яшим се запита дали и той разполага с времето си като Палевски. Дали в този момент не беше в леглото с възхитителната си съпруга? Мисълта го подразни и той помоли да се види с първия секретар. Оказа се, че и първия секретар го няма. Поколеба се дали да не помоли за среща със съпругата на посланика, ала здравият разум и вроденото чувство за благоприличие го накараха да се въздържи. Дори християнките не отваряха на всеки мъж, който почукаше на вратата.