Хвърчилото се разпадна на хиляди късчета очи, зъби, писъци, ревове, тръбене на слонове. Устата на египетската гробница ги засмука заедно със Саван, който се превиваше от смях.
— Мистър Саван, чакайте!
Момчетата наскачаха, побягнаха и завикаха в тъмното преддверие. После вдигнаха поглед и видяха къде се намират.
В Долината на царете; над тях застрашително се издигаха огромни каменни богове. От очите им се сипеше странен порой от прашни сълзи; сълзи от пясък и разпратена скала.
Момчетата се наведоха към сенките. Подобно на сухо речно корито, коридорите водеха надолу към високи сводове, където лежаха мъртъвците, увити в платно. На една миля по-надолу свиреха и отекваха фонтани от прах сред странни дворове. Момчетата се заслушаха развълнувани. Гробницата изригна нездрав дъх от червен пипер, канела и прах от камилски тор. Някъде долу спеше мумия, кашляше в съня си, разповиваше по някоя превръзка, цъкаше с прашен език и се обръщаше на другата страна за дрямка от още хиляда години. — Мистър Саван? — извика Том Скелтън.
Глава 9
И от дълбините на сухата земя тайнствен глас прошепна:
— Ссссаван.
От мрака нещо се изтъркули, стрелна и запърха.
Дълга ивица от платно на мумия изскочи на слънчевата светлина.
Сякаш самата гробница бе изплезила стария си сух език и той сега лежеше в краката им.
Момчетата се загледаха. Ивицата платно бе дълга стотици метри и с тяхно съгласие би могла да ги отведе долу, в тайнствените недра на египетската гробница.
Том Скелтън треперещ докосна с пръста на крака си жълтото платно.
От гробницата задуха вятър:
— Хххайде…
— Аз тръгвам — каза Том.
И балансирайки по изпънатата ивица-въже, той се отправи надолу и се загуби в мрака под погребалните зали.
— Хххайде!… — прошепна подземният вятър. — Елате всички. И ти. И ти. И ти. И другите. Бързо.
Момчетата се затичаха по платнената пътека надолу към мрака.
— Внимавайте да не пропуснете убийството, момчета! Убийството!
Колоните от двете страни на препускащите момчета оживяха. Картините затрепкаха и се раздвижиха.
На всяка колона имаше златно слънце.
Но това слънце бе с ръце и крака, стегнато здраво в превръзки на мумия.
— Убийство!
Някакво тъмно създание нанесе страхотен удар на слънцето.
Слънцето умря. Пламъците угаснаха.
Момчетата се затичаха слепешката в мрака.
Да, разбира се, помисли си Том галопирайки, така си и мислех, че всяка вечер слънцето умира. Като си лягам, все се питам: дали ще се завърне? Утре сутринта дали все още ще е мъртво?
Момчетата тичаха. Върху следващите мъртви колони слънцето отново се появи, разгоряло се след залеза.
„Идеално! — помисли си Том. — Това е той! Изгревът!“
Но също така мигновено слънцето повторно бе убито. Върху всяка колона, край която профучаваха, слънцето умираше през есента и биваше погребвано през студената зима.
„Посред декември — помисли си Том — често си казвам: слънцето никога няма да се върне! Зимата ще продължи вечно! Този път слънцето наистина е мъртво!“
Но когато момчетата забавиха ход в края на дългия коридор, слънцето отново се роди. Пролетта пристигна със златния рог на изобилието. Светлината изпълни коридора с ясен пламък.
Странният бог пламтеше на всяка стена, а лицето му бе величествен триумфален огън, обгърнат от златни ленти.
— По дяволите, аз знам кой е този! — каза Хенри-Ханк задъхано. — Веднъж го видях на един филм за някакви ужасни египетски мумии.
— Озирис! — каза Том.
— Наистина… — просъска гласът на Саван от недрата на гробницата. Урок първи за Празника на вси светии. Озирис, синът на Земята и Небето, убиван всяка вечер от своя брат Мрака. Озирис, погубван от Есента, умъртвяван от своя кръвен нощен брат.
— Така е във всяка страна, момчета. Всяка си има вой празник на смъртта, свързан с годишните времена.
Черепи и кости, скелети и призраци. В Египет видяхте смъртта на Озирис, цар на мъртвите. Гледайте добре.
Момчетата гледаха.
Бяха се озовали през грамадна дупка з подземната пещера и през нея виждаха египетско село, където в сумрака хората поставяха на праговете и первазите храна в глинени съдове и медни подноси.
— Това е за дух-х-ховете, които се завръщат у дома — прошепна Саван някъде сред сенките.
Отпред на къщите бяха приковани гирлянди от газени лампи, от които в здрача се издигаха тънки струйки дим като блуждаещи духове.
Сякаш човек можеше да види как привиденията се носят по калдъръмените улици.
Привиденията се отдалечиха от слънцето, изчезнало на запад, и направиха опит да влязат в къщите.