Топлата и димяща храна на прага обаче ги застави да обикалят възбудено.
Лек мирис на тамян и прах от мумии се понесе към момчетата, загледани в този древен Празник на вси светии и в радостните угощения, устроени не за скитащи малчугани, а за бездомни духове.
— Хей — прошепнаха момчетата.
— Не губете своя път в мрака — в къщите пропяха гласове към музиката на арфи и лютни. — О, скъпи мъртъвци, елате си у дома и бъдете добре дошли. Загубени в мрака, но все така скъпи. Не странствувайте, не се лутайте. Елате си у дома, елате, скъпи.
От мътните лампи се изви дим.
И сенките пристъпиха към прага и много внимателно докоснаха даровете от храма.
А в един дом момчетата видяха как мумията на дядо-предтеча бе извадена от някакъв килер и бе сложена на почетното място начело на трапезата, а отпреде му поставиха храна. И членовете на семейството се настаниха да вечерят, вдигнаха чаши и отпиха за мъртвеца, седнал там — целият прах и сухо мълчание.
Глава 10
— Бързо, открийте ме! Смехът на Саван ги зовеше.
— Не оттам! Оттук! Да!
Те се затичаха по тясната пътека от платно на мумия към дълбините на земята.
— Ето ме. Тук съм.
Свърнаха и спряха, защото дългата ивица се виеше по пода на гробницата и стигаше до една стена, където обвиваше краката на древна кафява мумия, подпряна полегато в осветена от свещи ниша.
— Нима — заекна Ралф Венгстръм, самият облечен като мумия, — нима това е… истинска мумия?
— Да — изпод златната маска на лицето на мумията се посипа прах. — Истинска.
— Мистър Саван! Вие!
Златната маска падна и звънна ясно на пода като камбана.
На мястото на маската се откри лицето на мумията — локва от кафява кал, набръчкана от слънчевите лъчи. Едното око бе залепнало с паяжина. Другото, с ясносин стъклен блясък, ронеше сълзи от прах.
— Да има сред вас някое момче, облечено като мумия? — запита приглушено гласът под савана.
— Да, аз, сър! — изписука Ралф, сочейки ръцете, краката и гърдите си, и медицинските бинтове, увиването и мумифицирането в които му бе отнело цял следобед.
— Добре — въздъхна Саван. — Хвани платнената ивица. Дърпай!
Ралф се наведе, пое превръзките на древната мумия и… дръпна!
Лентата започна да се развива, развива и разкри големия нос като човка на древно влечуго, нагънатата брадичка и сухата прашна усмихната уста на Саван. Кръстосаните му ръце се отпуснаха.
— Благодаря ти, момче! Вече съм свободен! Никак не е забавно да стоиш увит като някакъв стар погребален дар за Страната на мъртвите. Но — тихо! Бързо, момчета, скачайте в нишите и не мърдайте. Някой идва. Преструвайте се на мумии, на мъртви!
Момчетата се скриха и застинаха с кръстосани ръце, затворени очи, притаили дъх — подобно на фриз от миниатюрни мумии, изваян в древната скала.
— Спокойно — прошепна Саван, — идва… Погребалната процесия.
Цяла армия от опечалени в злато и фина коприна, понесли в ръце малки кораби-играчки и медни съдове с храна.
По средата им, върху раменете на шест мъже плаваше ковчег с мумия, ярък като слънце. А отзад — прясно увита мумия с нови рисунки върху платнените одежди и с малка златна маска на скритото лице.
— Вижте храната и играчките — прошепна Саван. — Те слагат в гробниците играчки, момчета. Така че когато боговете дойдат, децата да играят, скачат и лудуват, и да побягнат щастливо към Страната на мъртвите. Вижте лодките, хвърчилата, въжетата за скачане, джобните ножчета…
— Я, погледнете каква малка мумия — каза Ралф, сгорещен в превръзките си. — Вътре има момче на дванайсет години! Като мен! А тази златна маска върху лицето на момчето-мумия… не ви ли се струва позната?
— Пипкин! — извикаха всички дрезгаво.
— Шшшт! — просъска Саван.
Защото процесията бе спряла, а висшите духовници се взираха наоколо в сенките на примигващите факли.
Момчетата високо в нишите стиснаха плътно очи и спряха да дишат.
— Ни дъх — каза Саван като комар в ухото на Том. — Ни звук.
Арфата отново засвири. Процесията се повлече.
А в центъра на всичкото злато, играчки и хвърчила за мъртвите беше малката дванадесетгодишна съвсем нова мумия със златна маска, която извънредно приличаше на…
Пипкин.
Не, не, не, не, не! — помисли си Том.
— Да! — изпищя миши глас — малък, загубен, увит, уловен. — Това съм аз! Аз съм тук. Под маската. Под превръзките. Не мога да мръдна! Не мога да викам! Не мога да се освободя!
„Пипкин! — помисли си Том. — Почакай!“
— Нищо не мога да направя! Уловен съм! — извика съвсем слабичкият гласец, стегнат в изрисуваните превръзки, — Последвайте ме! Елате! Ще се видим в…