— А сега в Италия. В Рим — Саван обърна лещата към римските гробища, където хората оставяха храна върху гробовете и бързаха да се отдалечат.
Вятърът шибна плаща и изпълни устата на Саван.
Саван подскочи. Момчетата закрещяха от радост, когато неговите дрехи, плащ, коса, кожа, тяло и карамелени кости се разпаднаха пред очите им.
Вятърът го накъса на конфети, на милион есенни листа — златни, кафяви, червени като кръв, ръждиви — всичките подивели, шумолящи, набъбващи — топка от кленови, водопад от дъбови, напор от ронещ се шепот, от мъркане и шумолене към мрачното небе-река. Не на едно — на десет хиляди мънички хвърчила от мумия се пръсна Саван:
Навред стъмни! Листо, гори! Трева, умри! Дърво… лети!
От милиард други дървета в есенната страна се втурнаха листа, за да се присъединят към литналите батальони от сухи парченца, които всъщност бяха Саван, разпилян на вихрушки, и сред тях прогърмя гласът му:
— Виждате ли огньовете по брега на Средиземно море? И онези, които горят на север из цяла Европа? Огньове на страха. Пламъци на празника. Искате ли да ги разгледате, момчета? Бързо, да полетим!
И лавината от листа като ужасни пърхащи молци се стовари върху момчетата и ги понесе. Над пясъците на Египет с песни, смях и кикотене. Полетяха над странното море, обхванати от дива радост и възторг.
— Честита Нова година! — чу се глас далече отдолу.
— Честита какво? — попита Том.
— Честита Нова година! — това бе Саван — рояк ръждиви листа, а гласът му се извиси сред шума им. — В стари времена Нова година е била на първи ноември. Истинският край на лятото, студеното начало на зимата. Е, не е от най-честитите, но както и да е — честита Нова година!
Прекосиха Европа и долу видяха ново море.
— Британските острови — прошепна Саван. — Искате ли да зърнете самия друидски5 бог на мъртвите в Англия?
— Искаме!
— Тогава се спуснете по-тихо от тревата, по-леко от снежинки.
Момчетата се спуснаха.
Стъпиха така, сякаш се изсипа кош с кестени.
Глава 12
Момчетата, които се приземиха като водопад от ярки есенни боклуци, бяха в следния ред:
Том Скелтън, облечен в чудесните си кости.
Хенри-Ханк, кажи-речи вещица.
Ралф Бенгстръм, раздърпана и с всяка минута все по-разповиваща се мумия.
Призрак на име Джордж Смит.
Дж. Дж. (друго име е излишно), много хубав първобитен човек.
Уоли Баб, който твърдеше, че е водоливник, но всички казваха, че прилича повече на Квазимодо.
Фред Фрайър — какво друго освен просяк, току-що излязъл от някоя канавка.
И последен по ред, но не и по важност — „Бодливият“ Нибли, който в последния момент си бе направил костюм, като просто си бе лепнал страшна маска и бе грабнал от стената на гаража жътварската коса на дядо си.
След като момчетата кацнаха невредими на английска земя, милиардите есенни листа изпопадаха или бяха отнесени далече.
Намираха се по средата на обширно житно поле.
— Ето, господин Нибли, донесох ти косата. Вземи я. Дръж! А сега се скрийте! — предупреди ги Саван. — Друидският бог на мъртвите! Самин! Залегнете!
Те се притаиха.
Защото от небето се плъзна огромна коса. С грамадното си острие срязваше вятъра. Със свистящата си повърхност насичаше облаците. Обезглавяваше дърветата. Бръснеше склона на хълма. Жънеше до корен житото. Във въздуха се завъртя вихрушка от жито.
С всеки мах, всеки свисък, всеки откос във въздуха се зарояваха викове, плачове и писъци.
Косата се издигна със свистене. Момчетата се свиха.
— Нннаа! — избоботи глас.
— Мистър Саван, това вие ли сте? — извика Том.
Защото на четиридесет фута в небето над тях, с гигантска коса в ръце се извисяваше фигура с лице, забулено от среднощни мъгли.
Острието се залюля надолу: сссст!
— Мистър Саван, не ни погубвайте!
— Тихо. — Някой чукна Том по лакътя. Саван лежеше на земята до него. — Не съм аз. Това е…
— Самин! — викна гласът в мъглата. — Богът на мъртвите! Ето така жъна аз!
Ссст!
— Тук са всички, които умряха тази година! И заради греховете си тази нощ ще бъдат превърнати в зверове!
Жжжнн!
— Моля ви — изхленчи Ралф Мумията.
— Сссттт! — косата разпра от край до край костюма на гърба на Бодливия Нибли и изби от ръцете му собствената му малка коса.
— Зверове!
Ожънатото и овършано жито се завъртя на вятъра, всички души на мъртъвците от последните дванадесет месеца запищяха и се изсипаха на земята. И при допира с нея житните класове се превърнаха в магарета, пилета и змии, които ревяха, кудкудякаха и търчаха; в кучета, котки и крави, които лаеха, пищяха и мучаха. Всички обаче бяха съвсем мънички. Дребнички — не по-големи от червей, от пръст на крак или отрязан връх на нос. Със стотици хиляди житните класове се рояха като снежинки и падаха като паяци, които не можеха да викат, да молят или да плачат за пощада, а безмълвно препускаха по тревата и се изливаха върху момчетата. Сто стоножки запълзяха на пръсти по гърба на Ралф. Двеста пиявици прилепнаха по острието и дръжката на косата на Бодливия Нибли, докато, обхванат от кошмарен бяс, той се отърси от тях. Навсякъде се сипеха отровни паяци и мънички боа констриктор.
5
Друидите в Англия на келтите били най-високопоставените и почитани свещенослужители. С името на бога Самин е свързан древен келтски празник, чествуван на първи ноември и посветен традиционно на реколтата, мъртвите и отиващата си (съответно настъпващата) година.