— Какво става, мистър Саван? Къде се намираме? Саван щракна своя палец-запалка и го издигна пламтящ.
— Бога ми, момчета, това са тъмните векове. Най-дългата и тъжна нощ, съществувала някога. Дълго преди Христос да дойде и си отиде от този свят и…
— Къде е Пипкин?
— Тук! — извика глас от черното небе. — Мисля, че съм на някаква метла! Отнася ме… далече!
— Хей, и мен — каза Ралф, после Дж. Дж., после Бодливия Нибли, Уоли Баб и останалите.
Чу се исполински шепот, сякаш гигантска котка си гладеше мустаците в тъмното.
— Метли — промърмори Саван. — Съборът на метлите. Октомврийският празник на метлите. Годишното преселение.
— Накъде? — попита Том с крясък, защото сега всички излитаха с крясък в небето.
— Към метларницата, разбира се!
— Помощ! Летя! — каза Хенри-Ханк. Фиууу. Една метла го отнесе.
Грамадна наежена котка профуча край бузата на Том. Той усети, че възсяда дървен прът.
— Дръж се! — каза Саван. — Когато човек бъде нападнат от метла, единственото, което му остава, е да се държи здраво!
— Държа се! — извика Том и отлетя.
Глава 14
Небето бе цялото пометено от метли.
Небето бе цялото изпълнено с виковете на момчета, заели поне осем метли.
И когато виковете им от страх се превърнаха във викове от радост, момчетата почти забравиха да гледат и да се ослушват за Пипкин, който също плуваше сред облаците-острови.
— Оттук! — обади се Пипкин.
— Караме с пълна сила! — каза Том Скелтън. — Пип, страшно трудно обаче е да се язди метла!
— Смешно е — каза Хенри-Ханк, — но си е точно така.
Всички се съгласиха, падайки, увисвайки и изкатервайки се обратно.
Сега настана такава блъсканица от метли, че не остана място за облаци, никакво за мъглица и съвсем никакво за мъгла или за момчета. Имаше огромно задръстване от метли, сякаш всички гори на земята в даден миг с трясък бяха захвърлили клоните си, които, бръснейки есенните поля, бяха ожънали до дъно и стегнали здраво за гърлото такива житни класове, от които стават добри метачки, вършачки, биячки, а след това бяха литнали.
Тук бяха дошли прътовете за подпиране на пране от цял свят. С тях бяха пристигнали и кичури трева, снопове плевели и наръчи трънак, за да нахранят стадата облаци, да почистят звездите и да се превърнат в ездачки за момчетата.
А момчетата, всяко качено на своя мършав кон, бяха обсипани с удари и блъсъци на млатила и пръчки. Бяха наказани жестоко за това, че са заели небето. Всяко получи по сто синини, дузина порязвания и точно четиридесет и девет цицини на крехкия си череп.
— Хей, потече ми кръв от носа! — възкликна щастливо Том, като гледаше червеното на пръстите си.
— Хайде де! — викна Пипкин, който влезе сух в един облак и излезе мокър. — Това е нищо. На мене ми се поду окото, оглушах с едното ухо и ми падна един зъб!
— Пипкин! — извика Том. — Все разправяш, че ще се видим, а не ни казваш къде. Къде?
— Във въздуха! — каза Пипкин.
— Дрън-дрън! — промърмори Хенри-Ханк. — Около земята има два трилиона, сто билиона и деветдесет и девет милиона акра въздух. Кой от всичките имаш предвид, Пип?
— Имам пред вид… — обади се Пипкин.
В този миг пред него цял товар метли затрещя и заигра с ръце на кръста, подобно на совалка от житни стебла или на ограда на селски двор, внезапно пощръкляла и разбесняла се.
Един облак с широко лице на злодей зина. Погълна Пипкин с все метлата, после стегна здраво парите си и къркори със стомашно разстройство.
— Излез, Пипкин! Ритни го в стомаха! — предложи някой.
Но никой никого не ритна и облакът доволен отплува към пристана на вечността и неугасващата заря, преживяйки вкусната си вечеря от момче.
— Щели сме да се видим във въздуха! — изсумтя Том. По дяволите, все говори за разни ужасни посоки, които наникъде не водят.
— Ще видите и още по-ужасни посоки! — каза Саван, който се носеше на една метла, подобна на мокра гневна котка на края на прът за миене на пода. — Искате ли да видите вещици, момчета? Заклинатели, чародеи, баятели, бродници, магьосници на черна магия, демони, дяволи. Ето ги, момчета — на тълпи, на пълчища. Гледайте с четири очи.
А там долу, из цяла Европа — въз Франция, Германия и Испания, по нощните пътища наистина имаше рояци тълпи и шествия от чудновати грешници, които бягаха от Южното море.
— Така! Скачайте, тичайте! Към нощта. Към мрака! — Саван се спусна вихрено надолу, крещейки по посока на тълпите като генерал на чудесна зла войска: — Бързо, скрийте се! Притаете се. Изчакайте няколко века!
— От какво да се крием? — попита Том.
— Идват християните! — чуха се викове отдолу по пътищата.
И това бе отговорът.
Том замига, закръжи и се загледа.
По всички пътища се стичаха тълпи, които спираха само във фермите на кръстовищата, на плодните поля и в градовете. Старци. Старици. Беззъби и беснеещи, те крещяха към небето, когато метлите се устремяваха надолу.
— Я — възкликна Поразен Хенри-Ханк, — та това са вещици!
— Обърни душата ми наопаки и я простри да съхне, ако не си прав, момче — съгласи се Саван.
— Вещици, които прескачат огньове — каза Дж. Дж.
— Бъркат котли — каза Том.
— Рисуват знаци в праха на двора! — каза Ралф. — Дали са истински? Искам да кажа, винаги съм си мислел.
— Истински? — от обида Саван щеше да падне от своята метла-наежена котка. — Глупачета такива, трябва да знаете, че всеки град си има своя местна вещица.
Всеки град крие някой стар гръцки езически свещеник, някой почитател на мънички римски богове, които са бягали по пътищата, мушели са се в каналите, потъвали са в пещерите, за да се спасят от християните! Във всяко село, момче, и в най-нищожната ферма, се крият стари религии. Видяхте как друидите бяха посечени, нали? Те се криеха от римляните. А после самите римляни, които са хвърляли християните на лъвовете, са бягали и са се криели. Ето така се мъчат да оцелеят всички малки блуждаещи култове от всички видове и окраски. Вижте ги само как бягат, момчета!
И това бе самата истина.
Из цяла Европа горяха огньове. На всяко кръстовище и край всяка купа сено неясни фигури скачаха като котки над пламъците. Къкреха котли. Стари магьосници проклинаха. Кучета лудуваха сред нажежени главни.
— Вещици, навсякъде вещици — каза Том удивен. — Никога не съм знаел, че са толкова много!
— Цяло гъмжило, Том. Европа е била залята от тях. Вещици под краката, вещици под леглото, в мазетата и по таваните.
— Ами да — каза Хенри-Ханк гордо в костюма си на вещица. — Истински вещици! Можели ли са да разговарят с мъртвите?
— Не — каза Саван.
— Да прескачат дяволи?
— Не.
— Да пъхат демони в пантите на вратите и да ги карат да скърцат посред нощ?
— Не.
— Да яздят метли?
— Не.
— Да омагьосват хората да кихат?
— Съжалявам, не.
— Да убиват чрез пробождане на кукла с игла?
— Не.
— Тогава какво, по дяволите, са можели?
— Нищо.
— Нищо? — извикаха всички засегнати.
— О, те си въобразявали, че могат, момчета!
Саван поведе групата с метлите към фермите, където вещиците варяха жаби в котли, чукаха черни жаби, смъркаха прах от мумии, подскачаха и крякаха.
— Помислете обаче. Какво наистина означава думата „вещица“?
— Ами… — започна Том и се запъна.
— Вещина — каза Саван, — ум. Това означава. Знание. Всеки мъж или жена с известен мозък и склонност към науките е бил смятан за умен, вещ, нали? И така всеки човек с твърде голяма вещина, но недостатъчна предпазливост е бил наричан…
— Вещица — казаха всички.
— А някои от вещите, от тези с мозъка, се занимавали с магия или си представяли призраци, мъртви шарлатани и подскачащи мумии. И ако случайно някой от враговете им умрял, те си приписвали заслугата за това. Харесвало им да вярват, че имат власт; но всъщност не са имали никаква, момчета, никаква, колкото и да ни е мъчно, това обаче е истината. А сега слушайте. Там зад хълма. Оттам идват метлите. И натам се връщат. Момчетата се заслушаха и чуха: