— Идват християните! — чуха се викове отдолу по пътищата.
И това бе отговорът.
Том замига, закръжи и се загледа.
По всички пътища се стичаха тълпи, които спираха само във фермите на кръстовищата, на плодните поля и в градовете. Старци. Старици. Беззъби и беснеещи, те крещяха към небето, когато метлите се устремяваха надолу.
— Я — възкликна Поразен Хенри-Ханк, — та това са вещици!
— Обърни душата ми наопаки и я простри да съхне, ако не си прав, момче — съгласи се Саван.
— Вещици, които прескачат огньове — каза Дж. Дж.
— Бъркат котли — каза Том.
— Рисуват знаци в праха на двора! — каза Ралф. — Дали са истински? Искам да кажа, винаги съм си мислел.
— Истински? — от обида Саван щеше да падне от своята метла-наежена котка. — Глупачета такива, трябва да знаете, че всеки град си има своя местна вещица.
Всеки град крие някой стар гръцки езически свещеник, някой почитател на мънички римски богове, които са бягали по пътищата, мушели са се в каналите, потъвали са в пещерите, за да се спасят от християните! Във всяко село, момче, и в най-нищожната ферма, се крият стари религии. Видяхте как друидите бяха посечени, нали? Те се криеха от римляните. А после самите римляни, които са хвърляли християните на лъвовете, са бягали и са се криели. Ето така се мъчат да оцелеят всички малки блуждаещи култове от всички видове и окраски. Вижте ги само как бягат, момчета!
И това бе самата истина.
Из цяла Европа горяха огньове. На всяко кръстовище и край всяка купа сено неясни фигури скачаха като котки над пламъците. Къкреха котли. Стари магьосници проклинаха. Кучета лудуваха сред нажежени главни.
— Вещици, навсякъде вещици — каза Том удивен. — Никога не съм знаел, че са толкова много!
— Цяло гъмжило, Том. Европа е била залята от тях. Вещици под краката, вещици под леглото, в мазетата и по таваните.
— Ами да — каза Хенри-Ханк гордо в костюма си на вещица. — Истински вещици! Можели ли са да разговарят с мъртвите?
— Не — каза Саван.
— Да прескачат дяволи?
— Не.
— Да пъхат демони в пантите на вратите и да ги карат да скърцат посред нощ?
— Не.
— Да яздят метли?
— Не.
— Да омагьосват хората да кихат?
— Съжалявам, не.
— Да убиват чрез пробождане на кукла с игла?
— Не.
— Тогава какво, по дяволите, са можели?
— Нищо.
— Нищо? — извикаха всички засегнати.
— О, те си въобразявали, че могат, момчета!
Саван поведе групата с метлите към фермите, където вещиците варяха жаби в котли, чукаха черни жаби, смъркаха прах от мумии, подскачаха и крякаха.
— Помислете обаче. Какво наистина означава думата „вещица“?
— Ами… — започна Том и се запъна.
— Вещина — каза Саван, — ум. Това означава. Знание. Всеки мъж или жена с известен мозък и склонност към науките е бил смятан за умен, вещ, нали? И така всеки човек с твърде голяма вещина, но недостатъчна предпазливост е бил наричан…
— Вещица — казаха всички.
— А някои от вещите, от тези с мозъка, се занимавали с магия или си представяли призраци, мъртви шарлатани и подскачащи мумии. И ако случайно някой от враговете им умрял, те си приписвали заслугата за това. Харесвало им да вярват, че имат власт; но всъщност не са имали никаква, момчета, никаква, колкото и да ни е мъчно, това обаче е истината. А сега слушайте. Там зад хълма. Оттам идват метлите. И натам се връщат. Момчетата се заслушаха и чуха:
Долу се тресеше и работеше с пълна пара фабрика за метли на вещици; сечаха се прътове и към тях се привързваха метлите, които веднага след това излитаха през комините в искрящ полет. Върху покривите скачаха вещици и ги яхваха към звездите.
Или поне така се струваше на момчетата, които гледаха и слушаха гласовете:
Из селата и фермите тълпи с факли вилнееха и проклинаха. От Ламанша до средиземноморския град пламнаха тържествени огньове.