— Нагоре, момчета, нагоре, без спиране, без почивка, бягайте!
Бонг!
Помощ!
Те побягнаха. Започнаха да пропадат на всяка стъпка, но се появиха нови и нови стъпала, спасиха ги и ги изкачиха толкова нависоко, че сянката на върховете на кулите се простря далеч отвъд реки и поля и угаси последните огньове на вещиците при кръстопътищата. На хиляда мили оттук магьосници, чародеи, заклинатели, почитатели на демони угаснаха като свещи, изпуснаха кълба дим, заокайваха се и се скриха, потънаха, когато църквата се издължи, извиси в небесата.
— Римляните отсякоха друидските дървета и подкосиха техния бог на мъртвите, но ние с тази църква, момчета, хвърлихме сянка, която подсече коленете на всички вещици и накара всички опърпани вълшебници и посредствени магьосници да си плюят на петите. Край на малките огньове на вещиците! Сега само тази огромна пламтяща свещ — Парижката света Богородица. Бързо!
Момчетата се заляха от радост. Защото се появи последното стъпало. Задъхани достигнаха върха.
Катедралата „Парижката света Богородица“ бе изградена и завършена.
Бонг!
Удари напевно последният час.
Грамадната камбана потръпна.
И увисна празна.
Момчетата се наклониха и надникнаха в дълбоката й уста.
Вътре нямаше език с формата на Пипкин.
— Пипкин? — прошепнаха те.
— … кин — отекна малко ехо в камбаната.
— Той е тук някъде Горе във въздуха, нали обеща, че ще се видим. А Пипкин винаги изпълнява обещанията си — каза Саван. — Погледнете, момчета. Чудесна изработка, нали? Труд за векове, извършен на едно препускане, колкото да си поеме дъх човек. Но нещо липсва, като изключим Пипкин. Какво е то? Завъртете се, огледайте се. Е?
Момчетата се завзираха. Зачудиха се.
— Ами…
— Не ви ли се струва всичко твърде голо, момчета? Ужасно обикновено и неукрасено?
— Водоливници!
Всички се обърнаха и погледнаха… Уоли Баб, облечен като водоливник за Празника. Лицето му направо сияеше от откритието.
— Няма никакви водоливници.
— Водоливници — промълви Саван, като изтърколи в устата си и чудесно разчлени думата с гущерския си език. — Водоливници. Ще ги поставим ли, момчета?
— Но как?
— Мисля, че можем да ги повикаме с изсвирване. Свирете за демони, свирете за бесове, надайте едно голямо пронизително изсвирване за зверове и кръвожадни зъбати обитатели на мрака.
Уоли Баб си пое дълбоко дъх:
— Ето моето!
И изсвири.
Всички изсвириха. А водоливниците?
Те дойдоха, тичайки.
Глава 16
Всички те, които бездействуваха в среднощна Европа, трепнаха в съня и вцепенението си и се събудиха.
С други думи, всички стари зверове, всички стари приказки, всички стари кошмари, всички стари неупотребявани и захвърлени демони, и зарязани вещици потръпнаха при призива, надигнаха се при изсвирването, трепнаха при повикването и като стремглави дяволи се понесоха сред прах по пътищата, стрелнаха се в небето, профучаха като куршум сред разлюлени дървета, прецапаха потоци, преплуваха реки, пронизаха облаци и запристигаха, запристигаха, запристигаха…
И така, казано с по-други думи, всички мъртви статуи, идоли, полубогове и полубожества от Европа, които лежаха навсякъде като ужасен сняг — изоставени, разнебитени — замигаха, изправиха се и поеха във вид на саламандри по пътищата, на прилепи в небето и на кучета динго в гъстака. Летяха, препускаха, търчаха.
Сред всеобщото вълнение и удивление, бръщолевене и крясъци на момчетата, надвесени над ръба, и на Саван, също надвесен до тях, когато тълпите от чудати зверове заприиждаха от север, юг, изток и запад, за да се скупчат в паника при портите в очакване на изсвирването.
— Да ги полеем ли с разтопено олово? Момчетата видяха Саван да се усмихва.
— Мътните ги взели, не — каза Том. — Гърбушко отдавна е свършил това.
— Добре, тогава значи никаква горяща лава. Да ги извикаме горе със свирене?
Всички изсвириха.
И покорни на повикването, тълпите, стадата, глутниците, рояците, пълчищата, бесните потоци от чудовища, зверове, от развилнели се пороци и вкиснати добродетели, от свалени светци, залутани глутници, от празно великолепие, се заизнизваха, заплъзгаха, затичаха, затърчаха, запрепускаха смело право към стените на Парижката света Богородица. В прилив на кошмари, във вълна от глъч и тропот те заляха катедралата и застинаха на всяко крило и издаден камък.
Втурнаха се прасета и се закатериха сатанински кози, а по протежението на друга стена се отпечатаха дяволи, които захвърлиха старите си рога и им изникнаха нови, обръснаха си брадите и си пуснаха тънки като филизи мустачки-червейчета.