Другаде гъмжило само от маски и лица, надянати от армия раци и клатушкащи се своенравни омари, задраска по стените и завзе високите кули. Тук се показаха главите на горили, изпълнени с греховност и зъби. Там — човешки глави с кренвирши в уста. Там отвъд заигра маската на Шут, издигната от паяк, който танцуваше балет.
Бяха толкова много, че Том каза:
— Божичко, колко са много!
— И още идват, ето там! — каза Саван. Защото в същото време катедралата бе наводнена от разни зверове и притаени злобни усмивки, дебнения и маски, гледай ти, там пък се зададоха дракони, преследващи деца, китове, поглъщащи Ионовци6, и колесници, натъпкани с черепи и кости. Акробати и въжеиграчи, извадени от равновесие от полудемони, се запрепъваха, изпопадаха в чудати пози и замръзнаха на върха.
Всичко това под съпровода на прасета с арфи, шопари с пиколи и кучета с гайди, самата музика на които спомагаше новите тълпи от гротески да бъдат омагьосани, притеглени нагоре по стените, уловени и впримчени навеки в каменни леговища.
Тук маймуна теглеше струните на лира, там се виеше жена с рибя опашка. От дълбините на нощта излетя сфинкс, отрони крилете си и се превърна в жена наполовина лъв, и се разположи, за да прекара в дрямка столетията под сянката и звука на камбаните отгоре.
— Какви са тези, бе? — извика Том. Саван надвесен изръмжа:
— Ами че това са греховете, момчета. И други разни неяснотии. Ето там пълзи червеят на съвестта.
Всички погледнаха как пълзи. Пълзеше много хубаво.
— А сега — прошепна меко Саван — легнете. Унесете се. Заспете.
И ятата от странни създания се завъртяха три пъти като зли песове и легнаха. Всички зверове се вградиха. Всички гримаси се вкамениха. Всички крясъци замлъкнаха.
Луната излезе от сянката и освети водоливниците на Парижката света Богородица.
— Сега виждаш ли смисъла, Том?
— Разбира се. Всички стари богове, всички стари сънища, всички стари кошмари, всички стари бездействуващи и захвърлени представи — на всички тях ние намерихме работа. Извикахме ги тук!
— И тук те ще останат векове наред, така ли е?
— Точно така.
Те погледнаха през ръба.
На източния парапет имаше гъмжило от зверове. На западния — тълпа от грехове. На южния — вълна от кошмари. И на северния — чудесен куп от неназовани пороци и зле опазени добродетели.
— Аз — каза Том, доволен от свършеното през нощта, — не бих имал нищо против да живея тук.
Вятърът заприпява в устата на зверовете. Зъбите им засъскаха и засвириха:
— Хиляди благодарности.
Глава 17
— Гръм и мълнии — каза Том Скелтън при парапета, — ние извикахме със свирене всички тези каменни чудовища и демони. А Пипкин пак го няма. Мисля си, не можем ли да извикаме и него?
Саван се разсмя така, че плащът му заплющя на нощния вятър, а сухите му кокали затракаха под кожата.
— Момчета! Огледайте се! Той е все още тук!
— Къде?
— Тук — изстена тъничък далечен гласец. Момчетата си разтегнаха гърбовете от надзъртане зад парапета, изкривиха си вратовете от взиране.
— Гледайте и търсете, момчета, както на жмичка! И дори при търсенето те изпитаха желание да спрат и още веднъж да се насладят на кипящото каменно покритие на катедралата, цялото обрамчено в ужасни и прелестни в грозотата си уловени зверове.
Къде бе Пипкин сред всички тези тъмни морски създания със зейнали хриле, сякаш за безкрайно вдишване и въздишка? Къде сред всички тези прекрасно изваяни кошмари, издялани от жлъчни камъни и нощни потайности, сред тези чудовища, изсечени от стари земетръси, избълвани от бесни вулкани, застинали във вид на страхотии и бълнувания!
— Тук — отново проплака далечният познат гласец. И на един корниз, по средата на разстоянието до земята, момчетата, примигвайки, като че видяха кръгло красиво ангелско-дяволско личице с познати очи, познат нос и позната приятелска уста.
— Пипкин!
С викове те хукнаха по тъмни коридори надолу по стълбите, докато стигнаха друг корниз. Там, далеч сред вятъра, над една много тясна алея, наистина ги чакаше това личице, пленително сред толкова много грозота.
Том пое пръв, без да погледне надолу, и литна като птица. Последва го Ралф. Останалите се наредиха на ръба на сантиметри един от друг.
— Внимавай да не паднеш, Том!
— Няма да падна. Ето го Пип. И наистина това бе той.
Застанали в една линия точно под издадената каменна маска, под бюста, под главата на водоливника, те се загледаха нагоре към този могъщ красив профил, към този грамаден чип нос, тази безбрада буза, тази коса като мраморен пух.
6
Иона — еврейски пророк, изпратен от бог да предупреди жителите на град Ниневия, че ще бъдат наказани за своите грехове. По пътя преживял ред премеждия и бил погълнат от голяма риба, в чийто стомах живял три дни и три нощи.