Защото в града нямаше никакви хора.
Момчетата стигнаха до ниската стена на гробището и огромните инкрустирани железни порти. Уловиха железните дръжки и надникнаха вътре.
— Гледай ти — възкликна Том, — никога не бях виждал такова нещо!
Сега те разбраха защо градът бе така пуст.
Защото гробището бе пренаселено.
До всеки гроб бе коленичила жена и полагаше на плочата гардении, азалии или невени в рамка.
До всеки гроб бе коленичила дъщеря, която палеше нова свещ или друга, току-що угаснала.
До всеки гроб имаше мълчаливо момче с грейнали кафяви очи, което в едната ръка държеше малка погребална сцена от картон, залепен за дъсчица, а в другата — картонен череп, в който подрънкваха ядки и оризови зърна.
— Гледайте — прошепна Том.
Имаше стотици гробове. И стотици жени. Стотици дъщери. Стотици синове. И стотици по стотици хиляди свещи. Цялото гробище представляваше гъмжило от запалени свещи, сякаш цяло поколение светулки, научило за великия събор, бе долетяло тук, бе се настанило и огряло надгробните плочи и бе осветило кафявите лица, тъмните очи и черната коса.
— Момчета — каза Том, повече на себе си, — у нас никога не ходим на гробищата освен веднъж в годината, на Деня на благодарността7, и то посред пладне, в разгара на деня, и хич не е забавно. А това тук, това е… забавно!
— Точно така — извикаха приглушено всички.
— Мексиканският празник на вси светии е по-хубав от нашия!
Защото на всеки гроб имаше блюда със сладки във формата на свещеници, скелети и призраци, които очакваха да бъдат захапани от… живи хора? Или от призраци, които може да се появят към разсъмване, гладни и окаяни? Никой не знаеше с положителност. Никой нищо не казваше.
И всяко момче в гробищата, застанало до сестра си и майка си, положи миниатюрното погребение върху гроба. Там имаше мъничко захарно човече в мъничък дървен ковчег пред мъничък олтар с мънички свещи. А около мъничкия ковчег пред олтара стояха мънички момчета с фъстъчени глави и изрисувани очи върху черупките. Пред олтара стоеше свещеник с царевично зърно вместо глава и орех вместо стомах. А върху олтара бе поставена снимката на човека в ковчега, за чийто живот сега си спомняха.
— Става все по-интересно — прошепна Ралф.
— Cuevos! — пропя глас откъм хълма.
В гробищата други гласове подеха припева. Облегнати на стената на гробищата, с китари и бутилки в ръце, стояха мъжете от селото.
— Cuevos de los Muertos — пропя далечен глас.
— Cuevos de los Muertos — подеха мъжете в сянката зад портата.
— Черепи — преведе Том. — Черепите на мъртвите.
— Черепи, сладки захарни черепи, сладки бонбонени черепи, черепите на мъртвите — пееше гласът и все повече приближаваше.
И надолу по хълма, с лека крачка и потопен в сянка, се зададе гърбав продавач на черепи.
— Не, не е гърбав — каза Том полугласно.
— На гърба си има цял товар черепи — извика Ралф.
— Сладки черепи, сладки бели кристални захарни бонбонени черепи — пееше продавачът, а лицето му бе скрито под грамадно сомбреро. Но този напевен глас не бе ли на Саван?
А на рамото му върху дълга бамбукова пръчка висяха на черни върви дузини захарни черепи, големи колкото главите на момчетата. Върху всеки череп имаше надпис.
— Имена! Имена! — пееше старият продавач, — Кажете ми името си и аз ще ви дам вашия череп.
— Том — каза Том.
Старият човек издърпа един череп. Върху него с големи букви бе написано:
ТОМ.
Том протегна ръка и взе името си, своя собствен ядлив череп, между пръстите си.
— Ралф.
И бе подхвърлен череп с надпис РАЛФ. Ралф го улови със смях.
Като при бърза игра костеливата ръка заиздърпва, заподхвърля един след друг белите черепи, припявайки в хладния въздух:
ХЕНРИ-ХАНК! ФРЕД! ДЖОРДЖ! БОДЛИВИЯ! ДЖ. ДЖ.! УОЛИ!
Момчетата запищяха и затанцуваха бомбардирани, замервани със собствените си черепи и с гордите си имена, издълбани върху всяка бяла вежда. Уловиха, като за малко щяха да изтърват тези чудесни бомби.
Заразглеждаха със зяпнали уста смъртните сладки в лепкавите си ръце.
От гробищата запяха тъжни мъжки гласове:
Момчетата вдигнаха сладките черепи.
Устата им се наляха със слюнки. Дали обаче това което държаха в ръце, не бе отрова?
7
Национален празник на САЩ, чествуван на четвъртия четвъртък на месец октомври, когато се отдава благодарност за реколтата и всички блага през годината.