Мъри отиде при телефона в библиотеката и даде поръчка за разговор с Маркинч у Фодърингей. Последва безконечно бавене, но Мъри не можеше да остави слушалката. Накрая се чу бъркотия от шотландски акцент при местната станция и печалната връзка беше възстановена. Говореше мисис Фодърингей. Гласът й едва се чуваше над непрекъснатия шум, но веднъж връзката дадена, всичко се оказа безплодно. Уили и Кети бяха заминали предния ден. Пътуваха из Англия, вероятно към Манчестър. Адресът беше неизвестен. Мисис Фодърингей можа обаче да му даде телефонния номер на мисионерския център в Единбург, където вероятно ще могат да му помогнат.
Като прекъсна разговора, който тя можеше да продължи неограничено, той взе единбургския номер и успя да се добере до него по-лесно. Но тук също звъня напразно. Мистър Дъглас беше изнесъл беседата си в Единбург и тръгнал за Лондон с племенницата си. Не знаеха сегашния му адрес.
Мъри хапна малко на вечеря и след това отиде в кабинета си, единствената обитаема стая. Почти час по-късно, както седеше унесен, телефонът внезапно иззвъня.
Пулсът му спря. Знаеше, че това е Кети, тласната от любовта си и инстинктивното усещане, че му е нужна в момента. След миг Мъри беше на телефона.
Но не — сърцето му болезнено се сви, — той не чу сладкия очакван гласец, а гърления акцент на Щайгер, адвоката, който, задържан в Мюнхен, молеше за отлагане на срещата им до понеделник.
— Естествено, ако работата е спешна, ще дойда утре сутринта със самолет и вечерта ще се върна обратно в Мюнхен.
— Не — каза Мъри, като се мъчеше да се съвземе — нямам крещяща нужда, не се безпокойте. Понеделник няма да е късно.
— Значи, ще се срещнем след три дни.
Три дни, размишляваше Мъри, като затвори телефона: отложената среща нямаше да усложни нещата. И щеше да му позволи да отдъхне малко и събере сили. Усещаше неясно чувство на облекчение.
Глава XVIII
Беше изминала цяла седмица. Или може би повече? Докато чакаше по този начин, уредил всичко, напълно готов да тръгне — беше трудно да се броят дните. Но, разбира се, днес беше неделя, при това дъждовна; прокисващият дъжд превръщаше снега в кална лапавица, планините не се виждаха зад издутите тъмни облаци. Господи, ужасен ден, съвсем подтискащ, особено за него, какъвто беше чувствителен към времето. Мъри се отдалечи от прозореца и може би за двайсети път извади от джоба си писмото на Кети, единственото й писмо, пуснато на сутринта след престоя й в Единбург. Трябваше да го е писала и пуснала веднага, когато се е върнала в Маркинч.
Скъпи Дейвид,
Ужасно съм щастлива, че чух гласа ти по телефона, но досега нямах време да ти пиша. Както ти казах, вуйчо Уили има много сериозен пристъп на треска. Но няма да се откаже от турнето и скоро ще предприемем нашата обиколка из Англия. Когато пристигнем в Лондон, ще отседнем при мистър и мисис Робертсън, шотландски приятели на мисис Фодърингей. Ако пишеш, адресът ми е: 3, Хилсайд Драйв, Илинг, Н.В., 11. Близо е до лондонското летище. Вече всичко е готово. Вуйчо Уили взе три билета и запази места. Номерът на самолета е АФ4329. Самолетът отлита във вторник, двадесет и първи, в единадесет часа̀ вечерта. Ще се срещнем в чакалнята на летището един час преди отлитането. Ние ще бъдем там непрекъснато от три часа̀ следобед, за да не стане грешка, а това не трябва да се допусне, защото на вуйчо Уили ужасно му се ще час по-скоро да тръгне. Събитията в Куибу се развиха от лошо към по-лошо, и за да спасим хората в Касай, трябва да тръгнем веднага. С голямо нетърпение чакам да заработим заедно и да бъдем заслужено възнаградени за труда си. Скъпи Дейвид, за първи път ти пиша и ми е трудно да изразя всичко, което напира в главата ми. Но ти знаеш, че надеждите ми са в теб и че скоро ще бъда твоя вярна съпруга.