Мъри се канеше да отговори — комплиментът беше на езика му, когато Артуро влезе с подвижната масичка за чай, затова само потри ръце и каза:
— О, чая! Ще налееш ли мила?
В това време Артуро подреди масата и му донесе подноса от хола.
— Пощата, сър.
— Колко много писма — извика Фрида, вдигайки сребърния чайник стил Джордж I от 1702 година. — Изглежда, че си важна личност!
— Повечето от писмата са делови — Мъри сви рамене и почна да ги преглежда едно по едно. Но едно от писмата очевидно не беше случайно. Разтреперан, той позна кръглия, равен почерк на Кети. Поглеждайки скришом датата върху плика, той веднага се успокои. Писмото беше пуснато на седемнадесети, четири дни преди Кети да отпътува, и беше получено в Шванзее в понеделник, двайсети, когато той и Фрида заминаха за Базел. И така, Мъри благодареше богу, писмото не можеше да съдържа нито упреци, нито съжаления. С предпазлив бегъл поглед към Фрида, която още наливаше чая, той пъхна незабелязано писмото в страничния си джоб; щеше да го прочете по-късно, когато остане сам.
— Понеже стана дума — тя сложи захар и лимон и му подаде чашката, — трябва един ден да ми разкажеш как стоят твоите делови работи; може би, когато отидем в Монтекатини, нали? Имам страшен усет за такива неща. Акциите на немската химическа промишленост, например. Засега те са силни.
— Вярно е — съгласи се Мъри толерантно, докато се навеждаше напред да нареже кейк. — И имаме достатъчно запаси от тях.
— Това е добре. И немските гаранции. Те също носят висока лихва.
— Виждам, че ще ми бъдеш в голяма помощ, скъпа. Сега опитай това, специалитет на Елена, приготвен в твоя чест! — Той я наблюдаваше, докато тя опитваше черешовия кейк. — Вкусен е, нали?
— Да, вкусен, дори много! Но може да бъде още по-вкусен. Има твърде много ванилия и малко плод. После ще й покажа как трябва да го прави!
— Необходимо е малко такт, мила. Елена е ужасно чувствителна.
— О, бедният Дейвид, караш ме да се смея. Като че ли нямам достатъчно опит. Ами че в Каленщайн имахме прислуга за къщата и градината петнадесет души и всички трябваше да бъдат контролирани. Аз съм сигурна, че са те обслужвали лошо и солидно са те мамили. Не се съмнявам, че твоята добра Елена притежава много лични качества, покрай това, че пооткрадва от прясното масло и яйцата, докато твоят знаменит Артуро… само как ги познавам тия неаполитанци, пред теб се усмихват, а зад гърба ти крадат!
За миг той се разтревожи, но бързо му мина, когато тя го потупа по ръката с покровителствена усмивка.
— Още една чаша от твоя чудесен Туайнинг. Това поне няма да променя.
Как изящно се справяше тя със сервирането — с вродена сръчност, нито нервно — като Кети, нито тромаво — като Дорис, която през онези далечни, почти забравени дни, винаги объркваше всичко, когато имаше пристъп. Да, след всичките тези тревожни години той беше постъпил правилно с последното си решение. Мъри винаги се беше стремил към една добре възпитана жена, не само заради социалните преимущества, които тя би му донесла, но и заради онази допълнителна изтънченост, с която, вследствие възпитанието си, тя би обогатила съпружеската им интимност. Да, Фрида щеше да направи живота му нов. И колко успокоителен беше планът за бързото им заминаване — Монтекантини, пътуване по море с „Поларис“ (Фрида беше запазила каюта чрез американската куриерна служба в Базел), и после колко интересно щеше да бъде да се възстанови Зеебург! Макар че вилата беше удобна, тя никога нямаше да бъде повече от един буржоазен дом и си оставаше неподходяща за неговите богатства, които вече щяха да красят и преобразят огромния замък над езерото. Както си стоеше предоволен в топлата уютна стая и отпиваше от чая, Мъри все още не можеше да спре мислите си, които се обръщаха не точно като самообвинение, но все пак с някаква остра болка към самолета, който след нощния си престой в Лисабон, вече навярно се носеше към Луанда. Сигурно Кети беше превъзмогнала най-лошото. Тя беше млада и щеше да се съвземе. Скръбта не е вечна, времето лекува по-добре… Мъри се успокояваше с тези и с други размисли.
— Като че ли заспа — чу той полумъмрещ, полушеговит глас.
— Не, не, наистина не спя. Но да се върнем на въпроса, Фрида, трябва ли действително да нощуваш в Зеебург. Защо не останеш тук? В края на краищата ние сме женени.
— Да, ние сме чудесни съпрузи и поради тази причина трябва да бъдем благоразумни.
— Защо, скъпа Фрида? Беше съвсем, е, беше ми трудно да прекарам две нощи без теб… и в отделни стаи.
Тя доволно се засмя.
— Радвам се, че имаш същото чувство като мен. Но за младоженци е по-добре да прекарат по-добре медения си месец някъде далеч. За мен има нещо ново, а особено за теб е по-добре да се освободиш от неотдавнашните си преживявания, които може да те разтревожат пак.