— Напълно безопасно е — успокои я той. — Просто сядате отзад и се държите здраво.
— Не мога да напусна, докато не дойде влакът в 4,30. Но след това може би ще ме закарате до в къщи. Ще позвъня на татко от гишето, да му спестя идването.
— Готово тогава — каза весело той.
Обзе го необикновено настроение на лекота. Дали от това, че бе избягал от работа, или от свежата зеленина наоколо, той се чувстваше приповдигнато, като че ли дишаше по-рядък, по-чист въздух. Докато тя се освободи, и за да изпробва мотора, той направи бърза обиколка оттатък хълма до Тълихюън. Когато се върна, тя бе напълно готова за тръгване. Тъй като и Дарки трябваше да остане, тя му бе приготвила една чиния с мляко за вечеря.
— Значи, тука да седна — каза тя и кацна на една страна на задната седалка.
— Така не можете да седите. Ще паднете. Трябва да прекрачите седалката.
Тя се колебаеше, след това прехвърли единия си крак през седалката, скромно, и все пак така неопитно, че преди да успее да отклони погледа си, за миг му се мерна твърде приятна гледка. Тя се изчерви и каза:
— Още не съм свикнала.
— Справихте се чудесно!
Той бързо седна и потегли. Най-напред караше бавно, като заобикаляше грижливо буците, после усети, че е спечелил доверието й и отвори газта. Носеха се през пустите полета и вятърът свиреше в ушите им. Ръцете й бяха сключени около кръста му. Главата, обърната настрани, бе притисната до рамото му.
— Добре ли сте? — извика той.
— Чудесно — отговори тя.
— Хубаво ли е?
— Чудно… чудно е. През живота си не съм се движила толкова бързо.
Движеха се поне с 30 мили в час.
Когато той спря до магазина в Ардфилан, страните й горяха, а косите й бяха разбъркани от вятъра.
— Какво удоволствие!
Тя се смееше в лицето му, люшкайки се леко, все още опиянена от скоростта.
— Елате горе. Трябва да се стегна и да се оправя. Сигурно съм чудесна картинка.
Той бе посрещнат от хлебаря, а Уили бе по-въодушевен, отколкото преди. Лелята обаче изглежда че го приемаше с малки резерви; погледът й бе хитър, понякога хладно склонен към подозрителност, макар че по-късно я спечели, като слушаше внимателно оплакванията й и като й предложи лекарство за сърце, което да помогне на задуха й. Тя им поднесе макарони със сирене — истинска храна, макар че очевидно липсваше финесът, който беше търсен за Уолтър. Вечерята мина тихо. Мъри игра на дама с хлебаря и великодушно бе победен три пъти поред, докато Мери на нисък стол до камината работеше над някаква бродерия, очевидно предназначена за чеиза й. Наблюдавайки ръкоделието й, не можеше да не се запита дали не е дантела за нощница — топла, снизходителна мисъл, но непохотлива. От време на време тя поглеждаше часовника и отбелязваше със спокойна загриженост, напълно неподходяща за пълното с хумор и повишено настроение момиче, което само преди един час хвърчеше опиянено с него из полето:
— Уолтър сега ще бъде на събранието.
И после:
— Сигурно ще се възползва от случая да произнесе речта си. Той я писа толкова внимателно и толкова държеше на нея. — И накрая:
— Сега е сигурно на път за гарата. Дано не си е забравил високите обуща. Не може никак да търпи да му е студено на ходилата.
Всички си легнаха рано. В задната стая на Уили, която гледаше към двора, Мъри за пръв път истински поговори с момчето; от срамежливост то бе мълчало досега. Излезе, че неотдавна е получил като награда от училище някаква вълнуваща книга за Дейвид Ливингстън. Скоро те бяха вече заедно в дебрите на Африка, откриваха езерото Ниаса и се вайкаха над опустошенията на бери-бери и мухата це-це. Мъри трябваше да отговаря на цял порой нетърпеливи въпроси, но накрая загаси лампата и след малко заспаха.
Глава III
На следващата сутрин Уолтър пристигна точно в девет и половина и поздрави Мъри като стар приятел, горд от успеха си през миналата вечер. Макар че няколко лошо възпитани грубияни бяха напуснали залата преди да свърши речта си, той бе говорил много добре и то близо цял три четвърти час. Беше си заслужил напълно днешната почивка и се бе настроил да й се наслади. Нищо не му било доставило по-голямо удоволствие, допълни той, от организирането на екскурзията.
Това несдържано излияние озадачаваше Мъри. Имаше ли някаква женска жилка у Уолтър, или пък, като мъж, постоянно отблъскван от своите приятели, толкова чувстваше липсата на мъжка компания, че се привързваше към първия новодошъл, който мине оттук? Може би престижът на бъдещия доктор го привличаше, защото той бе очевидно сноб. Или пък от суетност просто искаше да демонстрира своята собствена важност пред някой новодошъл в града. Мъри сви рамене и се предаде.