— Има една хубава малка шотландска пъстърва, Линдзи. По-добра от всичко, което си уловил сутринта.
Последва общ смях, след което останалите двама се обърнаха, за да се втренчат в Мери.
— Хайде сега, гледай си супата — каза Линдзи.
— Зарежи супата. Нека да вземем малката лейди на нашата маса. Не изглежда много щастлива с шотландския си чичо. Какво ще кажете, момчета? Да направим ли необходимото?
Той погледна другите за потвърждение и насърчение.
— Недей да рискуваш, Харис — ухили се един от приятелите му.
— На какво се обзалагаш! — той блъсна стола си и стана.
Уолтър, обезпокоен в математическите си занимания, се подразни от тяхното присъствие още от момента, когато влязоха в салона. Сега, крайно ядосан, той извърна глава.
— Не им обръщайте внимание — промърмори той. — Няма да му позволят да дойде.
Но Харис вече напредваше и с пресилен поклон се наведе към Мери, хващайки я за ръката.
— Извинете, скъпа. Може ли да ни удостоите с вашата компания?
Мъри видя как тя се отдръпна назад. Най-напред се изчерви силно, но после всичкият цвят от лицето й изчезна. Устните й бяха безцветни и трепереха.
Тя погледна умоляващо към Уолтър. Уили също се бе втренчил в Стодърт с широко отворени, изплашени, все още възмутени очи.
— Сър — заекна Уолтър, преглъщайки с мъка. — Разбирате ли, че вие се обръщате към годеницата ми? Това е нахално. Ще бъда принуден да повикам управителя.
— Спокойно, чичо. Ти не ни интересуваш. Хайде, скъпа! — Той се опита да я вдигне. — Ще прекараш чудесно с нас.
— Моля ви, идете си! — промълви Мери с тих, болезнен глас. Нещо в тона й му подейства. Той се поколеба, след това с гримаса пусна ръката й.
— Няма еднакви вкусове! — сви рамене той. — Е, щом не си съгласна, ще си взема малко сувенирче. — Той сграбчи цветята на Мери, и притискайки ги афектирано към устните си, се заклатушка обратно към мястото си.
Настъпи неприятна тишина. Всички гледаха към Уолтър. Особено мъжът в избелелия килт — той наблюдаваше с жестоки, саркастично трепкащи устни. Уолтър наистина бе съвсем жалък и объркан. Той забрави за намерението си да оспорва сметката, бърникаше из портфейла си, набързо извади няколко банкноти и скочи като подплашен заек.
— Тръгваме си, Мери.
Мъри се изправи. В неговата натура нямаше нищо героично, той не изпитваше особени наклонности към решителни схватки, но бе разгневен — може би заради пропиляния си ден. Внезапно нервен импулс, почти подсъзнателен, го насочи към другата маса, право към Харис, който изглежда съвсем не очакваше неговото появяване.
— Не ви ли казаха да си гледате супата? Сега е малко късно. Но позволете ми да ви помогна.
Мъри го хвана изотзад за врата, натисна го напред, натика лицето му веднъж, дваж, трети път в чинията със супата. Това бе гъстата супа „Потаж а ла Рен Александра“, която междувременно беше хубаво изстинала, така че Харис дигна глава да поеме въздух цял покрит от жълтеникавата клеясала мазнина. Настана мъртва тишина, докато той размахваше ръце като плувец, за да докопа салфетката си. Мъри грабна букета от диви зюмбюли и ги върна на Мери, почака за минутка с разтуптяно сърце, и тъй като не се случи нищо друго — освен това, че мъжът в килта се усмихваше, той последва другите вън от ресторанта.
Отвън, на стълбището, Уили го чакаше. Момчето пламенно стисна ръката му, и пак, и пак…
— Отлично, Дейви. О, боже, във възторг съм от тебе.
— Нямаше нужда от вашата намеса — избухна Уолтър, след като тръгнаха надолу през гората. — Ние бяхме в правата си. Като че ли порядъчните хора не могат да се нахранят на спокойствие. Чувал съм за Линдзи — пропаднал чифликчия — няма гащи на задника си; наемат го и най-долните кокниз5 от Лондон, но аз… аз ще докладвам случая… на властите. Няма да го оставя така. Това е безусловен скандал. — Той продължаваше в този дух чак докато стигнаха до пристана, като се позоваваше надълго и нашироко на правата на личността и достойнството на човека, за да завърши с отмъстително избухване.
5
Лондончани — живеещи в най-бедния източен квартал на града, в голямата си част докери, говорещи на специфично диалектен език. Английските сноби ги третират с високомерно пренебрежение. — Б.пр.