Някои от забележките й, макар и остри, бяха много забавни, особено когато започна да осмива техните отсъстващи компаньони по маса със злобни, малки сравнения. Това обаче предизвика от страна на майка й укоризненото:
— Е, мила Дори не се увличай… не прекалявай!
Дорис наистина спря и хвърли към Мъри съучастнически поглед. Междувременно машините започнаха да вибрират и параходът се отдалечи от дока. След като започна бавното преминаване през канала, г-жа Холбрук, очевидно доволна от възстановяването на семейната хармония, предложи да изпият кафето си на горната палуба и да наблюдават залеза на слънцето в пустинята. Една дума на Холбрук към главния камериер бе достатъчна да преодолее всяка трудност и след малко, прикрити от тентата на дясната страна на палубата, те сърбаха горещо кафе около една кръгла маса, която бе заредена с десерт от пресни плодове, чоу-чоу и консервиран джинджифил. Големият разтопен диск се плъзна в огромната пясъчна пустиня. В безбрежната светлина се очертаваха палмови дървета; бавно се поклащаше верига от камили, бедуински шатри, едно номадско племе. След това на индиговото небе се появи луната, която ставаше все по-бляскава с настъпването на нощта. В главния салон под тях корабният оркестър започна меко да свири подбор от популярни мелодии. Мъри, който бе седнал до Дорис, я чу да въздъхва неспокойно. Тя лежеше на шезлонга с ръце скръстени зад главата си и се въртеше, като че ли не можеше да си намери място.
— Не ви ли е удобно? — запита той. — Позволете ми да ви донеса възглавничка.
— Възглавничка! Извинете, ако съм се усмихнала. Всичко ще се оправи. Малко съм възбудена тази нощ.
— Кой ли не е развълнуван? Човек може да почувства, че е в Изтока. Какво небе!
— И с музика — тя изтананика няколко такта от „Сърцето ми е спряло неподвижно“, спря, пак затананика, след това възкликна: — Ако това продължава, ще откача.
— Преди да направите това, позволете ми да ви благодаря, че сте избрали такъв красив часовник.
— Знам какво да харесам. Харесах часовника и, съвсем откровено, харесвам и вас. Нещо против?
— Ни най-малко. Поласкан съм и съм благодарен.
Никой от двамата не проговори в продължение на една минута, след което тя наруши мълчанието отново.
— Не ви ли става нещо тука, горе? Като че ли се къпеш в топло мляко. Никога не съм опитвала, разбира се, но идеята е добра. Млечният път. Но човек все ще изгубва сапуна. Бих желала да плуваме. Не в отвратителния малък басейн. На някой пуст плаж, който да бъде само наш, без да има нужда да мислим за бански костюми. — Тя се засмя отново. — Не се правете на ударен, глупчо такъв. Не сте ли се чувствали някога целият задъхан и възбуден, като че ли сте на върха на света? — Тя взе да тактува с обувка по пода и запя: — „Седя на върха на света, пея си песен и крача унесена…“ — Такова чудесно усеща… не. Когато ме обхване, аз съм готова на всичко. Тази нощ съм точно така, ако ви интересува. — Тя се протегна с цялото си тяло, затананика, след това седна.
— Не мога да си избия от главата тази проклета мелодия. Какъв сте дървеняк! Сигурна съм, че искате да танцуваме. Хайде, елате да направим един тур.
Последва неловка пауза; той каза:
— Боя се, че няма да ви допадна особено.
— Защо не?
— Може би ще се изненадате. Аз не зная да танцувам.
— Какво! Я повторете още един път. Вие ме пързаляте.
— Не мога! — Не можа да не се усмихне на израза й. — Бях твърде зает да избутам колежа, за да науча каквито и да било салонни трикове.
— Добре, сега ви се отдава благоприятна възможност. Това е ужасно лесно, ако имате добър учител. А аз съм точно такава.
— Не, недейте! Само ще ви изпотъпча краката и ще стана съвсем за резил.
— Че кой ще ви гледа тук. Старецът е отишъл в бара, а мама е задрямала. Имаме луна и музика. Чудесна възможност. Съвсем безплатна, гратис, за нищо… — Тя се изправи и протегна ръка. — Хайде, аз ще ви оправя настроението.
Той се надигна и твърде предпазливо постави ръката си около кръста й. Започнаха.
— Това е фокстрот — каза тя. — Просто спазвайте такта. Ситни стъпки. Сега обръщане. Завъртете се. Дръжте ме по-здраво. Няма да се счупя. По-здраво казах. Така е по-добре сега. Колкото и странно да изглежда, предполага се да го правим и двамата.