Той завърши четенето разтревожено, навъсен и със странно свито сърце. Не беше ли открил в думите й нотка на тревога, подтекст дори на отпадналост? Тя пишеше наивно, винаги от сърце, при това изглеждаше, че не е казала всичко.
Той набързо взе писмото от Уили.
Скъпи Дейви,
Надявам се, че си добре и пътуването е приятно. Бих желал да бъда с тебе. Бих искал да видя всички тези чужди страни, особено Африка. Откакто ти замина, тук нещата не вървят добре. Времето бе лошо и влажно и сърцето на татко се влоши. Това бе след като някакъв човек дойде да го види един ден. Мисля, че се безпокои за бизнеса си. Чух леля Мини да казва, че Стодъртови са ни забили нож. Сега Мери меси кифлите във фурната. Сигурен съм, че й липсваш ужасно много. Също и на мене. Така че, кажи на капитана да дава пара и да бърза на връщане.
Той остави загрижено писмото, разбрал от кратките момчешки фрази, че Мери има неприятности в къщи и че той й липсва страшно много. Сърцето му отново се разтопи от любов и копнеж за близост, но беше и раздвоено като си помисли за комфорта и лукса, за собствения си приятен живот тук. Внезапно пожела да не бе предприемал никога това пътуване. Само да можеше да бъде край нея сега, да я утешава и гали. Той трябва да направи нещо… нещо. Нуждата от бърз отговор, от незабавно действие го обхвана. Той остана замислен няколко мига със смръщени вежди, след това вдигна слушалката на вътрешния телефон и поиска стаята на радиста. Макар че пестеше в името на тяхното бъдеще, той трябваше да изразходва част от заплатата си, за да се свърже с Мери веднага.
— Спаркс, искам да изпратя тази радиограма — той даде адреса. — „Писмата току-що получени Порт Саид. Не се безпокойте. Всичко наред като се върна. Много любов. Дейвид.“
Когато Спаркс повтори дума по дума, той му благодари и затвори телефона, като се усмихна леко. Колко развълнувана и възхитена щеше да бъде тя, когато получи неговата презокеанска телеграма и колко щеше да се успокои! Поуспокоен и преизпълнен с любов, той угаси лампата и се приготви да спи.
Глава XII
Намираха се в теснините на Суецкия залив. Върховете на Синая блестяха високо във влажната мараня. От три дни беше горещо — суров, непоносим топлик. В Червено море слънцето обля с жар „Пиндари“. Скалите на Аден, изпечени до гореща охра, пращяха и се пукаха от горещина; бяха изцяло голи, а самото пристанище изглеждаше толкова негостоприемно, че малко пътници слязоха на сушата. Семейство Холбрукови бяха между тези, които останаха на борда. Дорис от онази нощ на пътуването през Суец не се бе появявала на палубата и се бе затворила в каютата си, леко неразположена, както обясни на Мъри г-жа Холбрук. Той тъкмо възнамеряваше да предложи услугите си, но известната сдържаност в нейното държание, която може би беше намек, че това е деликатна тема, го възпря. Той реши, че трябва да е някакво леко месечно неразположение, заключение, което бе подсилено, когато г-жа Холбрук промърмори интимно:
— От време на време й се случва, докторе! — Така че той просто предаде своите поздрави и добави, че нечовешката горещина е достатъчна да събори когото и да било.
Времето изведнъж го потопи в работа. Освен потока от пациенти в амбулаторията, страдащи от обикновените оплаквания от страшната жега и прекалено усърдното старание да придобият тен, той имаше няколко твърде сериозни случая. Беше особено разтревожен от двете деца на Киндърли, които бяха повалени от остър колит. Все още под уплахата от суецката амебична дизентерия, г-жа Киндърли бе почти в паника, и понеже близнаците бяха наистина донякъде в критично състояние, той самият започна да се страхува от най-лошото. Но след като стоя над тях почти непрекъснато в продължение на 24 часа, изведнъж се получи рязко подобрение почти преди края на третия ден и с вътрешна въздишка на облекчение той можеше да успокои разстроената майка. Със зачервени от умора очи, с измачкана яка и разрошени коси, той се изправи, целият схванат, и погледна термометъра на светлината.
— Ще се оправят и ще тръгнат… и дори ще ви се качат на главата… — усмихна се той и постави ръка на рамото й… — в началото на идущата седмица.
Тя се разплака. Беше сдържана жена, със самообладание, но и тя, както Мъри, не бе спала в продължение на две нощи.
— Вие бяхте толкова, толкова очарователен, докторе. Как да ви се отблагодаря?