Мъри поклати несъзнателно глава, изпълнен със самопренебрежение и внезапно желание да отхвърли всякакво самомнение, и все пак не можеше да заобиколи факта, че самата Дорис трябва да е имала важна роля в развитието на това неочаквано възникнало положение. Дори да не бяха забележките на г-жа Киндърли, напоследък имаше достатъчно доказателства в самото поведение на Дорис. Тя не бе от тези, дето боледуват от любов, не би въздишала и не би се разтакавала, но този израз в очите й говореше за неща, които само глупак не можеше да схване. Ако се добави към това влиянието, което имаше като единствена галена дъщеря над родителите си, които бяха свикнали да задоволяват желанията й, и освен това искаха да я видят омъжена за подходяща партия, отговорът ставаше пълен.
Докато премисляше всичко това, Мъри не преставаше да се мръщи. Той се погледна в огледалото и се засмя с кратък, неспокоен смях. Дорис наистина бе хлътнала до гуша. Не, не, не беше смешно. Ни най-малко. — Напротив — като видя израза си, — той се чувстваше раздразнен и объркан, въпреки че без друго бе поласкан, че е желан и че такова богато и привлекателно момиче „изцяло е лапнало по него“; (абсурдният израз на г-жа Киндърли му дойде на ум и го накара да се усмихне). Той отново си припомни онези моменти на горната палуба и други случаи, и тези спомени го връхлетяха и го хвърлиха в безпокойство.
Той се огледа, погледна си часовника (чудесния „Патек Филип“) и видя, че е шест без пет. Господи! Бе забравил за приемния си час. Трябваше да изтича. Животът тези дни бе наистина пълен с напрежение.
Но преди да излезе от каютата си, Мъри отиде до нощното шкафче и извади медальона, който Мери му бе дала. Той се загледа в нейното сладко лице на мъничката снимчица и го обзе внезапна нежност. Прошепна разчувстван:
— Като че ли бих могъл да те изоставя, мое скъпо момиче!
Да, нейният образ щеше да го закриля. За в бъдеще щеше да бъде спокоен и улегнал; приятен, разбира се, но неподатлив към подобни глупости. Оставаха само 10 дни до пристигането им в Калкута. Закле се във всичко скъпо, което има, че ще държи тази линия на дискретност, докато опасността премине и пътуването завърши.
Глава XIII
Десетте дни бяха минали; те бяха сега в делтата на Хугли. Мъри беше останал сам в амбулаторията си и като премисляше станалите събития, смяташе, че трябва да бъде доволен от себе си. Да, той бе удържал на думата си. На вечерята, дадена от капитана — дива веселба с книжни параходи, детски тромпети и фалшиви носове, — той беше образец на сдържаност. Нещо повече. Решен да не позволи на Дорис да излага себе си и него пред целия кораб, когато О’Нил четеше спечелените спортни награди, той стана, решителен и спокоен, макар и съвсем неочаквано за всички.
— Капитан Торанс, г-н О’Нил, лейди и джентълмени, с ваше позволение мога ли просто да заявя, че г-ца Холбрук и аз напълно разбирахме от началото, че като един от членовете на екипажа аз наистина нямах право да участвам в тези състезания. Ние участвахме за самото удоволствие от играта, и макар че бяхме достатъчно щастливи да спечелим, и двамата сме се съгласили напълно, че не ни е възможно да приемем наградите, които трябва да принадлежат при всички случаи на истинските състезатели.
Когато седна, вместо няколко откъслечни ръкопляскания, които можеше да се очакват, последва внезапна и неудържима експлозия от истински аплодисменти. Холбрукови бяха възхитени, защото и те най-сетне бяха започнали да чувстват общото настроение; г-жа Киндърли тръгна усмихната да получи чаения сервиз, а след това капитанът действително каза одобрителни думи по негов адрес. Само Дорис го посрещна недружелюбно и му хвърли страшно мръсен поглед.
— Защо, по дяволите, постъпи така?
— Хрумна ми, че може би няма да имаш нищо против за разнообразие да те обикнат за малко.
— Вятър работа… Исках да ни освиркат.
Той танцува само два пъти с нея, изпи не повече от една чаша шампанско, след това, под предлог, че има да пише писма, се извини и се оттегли в каютата си.
След това, ако не по-леко, то поне му стана по-малко трудно. Той избягваше палубата, където тя седеше обикновено, и когато се срещнеха, се държеше леко и шеговито. Извън това той си намираше непрекъснато работа — приближаващото пускане на котва правеше неговите доводи за извънредна работа правдоподобно извинение. Той не знаеше какво мисли Дорис. По време на вечерята тя бе свикнала да го гледа с присвит, почти подигравателен поглед. От време на време се усмихваше и един или два пъти, когато правеше някаква малка забележка, избухваше в смях. Родителите й положително не подозираха нищо, те бяха по-внимателни с него от всякога.