Той въздъхна — беше наистина преуморен. След това се изправи, заключи амбулаторията и излезе на палубата. От дясната страна се бяха събрали група пътници и гледаха брега на реката с интерес, повишен след дългите дни в морето. Високи кокосови палми се издигаха над калния бряг, обагрен от тропически птици, туземци до колене в жълтата вода хвърляха и изтегляха кръглите си мрежи, катамараните11 бръчкаха водата надолу по течението, корабът едва се движеше, почти стоеше неподвижен и очакваше речния пилот. Между другите бяха Холбрукови, и чувствайки се сигурен сред многолюдното обкръжение, Мъри се присъедини към тях. Изведнъж г-жа Холбрук възбудено хвана ръката му.
— Ние така се надяваме, че нашият Бърт ще дойде на борда с пилота… не че е лесно…
Докато тя говореше, откъм песъчливия, осеян с палми бряг се стрелна моторница и заподскача покрай кораба. До облечения в униформа пилот се виждаше още една фигура, която гледаше нагоре и махаше с ръка.
— Това е нашият Бърт — радостно възкликна г-жа Холбрук и добави гордо към съпруга си. — Знаех, че Бърт ще се справи.
Той се качи на борда и в продължение на няколко минути прегръщаше и тримата. Това бе рус, възпълен, с розово лице весел мъж на около тридесет и една тридесет и две години, облечен в спортен, втален, копринен костюм, накривен платнен шлем срещу слънцето, хубави двуцветни обуща от еленова кожа и крещяща връзка. Макар и склонен към напълняване и както стана ясно, след като свали шлема си, и към оплешивяване, Бърт изглеждаше същински денди със златните си зъби и дребните си бижута. Очите му, озарени от добро приятелско чувство, бяха приятно сини, макар че бяха леко изпъкнали и имаха едва доловим стъклен блясък. Смехът му, пълен с добрина и жизнерадост, един истински заразителен смях — отекваше по палубата. С ненормално развита щитовидна жлеза, но не е лош, си мислеше Мъри, който стоеше няколко крачки настрана, когато Бърт се приближи, за да му го представят.
Запознаха се сърдечно. Който и да е, предположи Мъри, би станал приятел на Бърт за няколко часа, но тъй като братът на Дорис все пак не знаеше за неговото близко приятелство със семейството, той пое тактично към каютата си. На обед обаче, когато Бърт и баща му слязоха от бара (Мъри бе вече седнал на масата), усети приятелска ръка през раменете си, докато един звучен глас духна в ухото му:
— Не разбрах, че сте с нас, докторе. Не бих бил по-възхитен, ако бях спечелил гребните в Калкута. После ще пийнем истински стар чинуог.
Бавното напредване по реката им предостави, както каза Бърт, достатъчно време да се сближат, и не след дълго Мъри установи, че макар Бърт да беше веселяк, конте и закачлив (може би малко безвкусен и със силна склонност към розовия джин по всяко време на деня), той, както и баща си, имаше добро сърце и силно семейно чувство. Нещо повече, стана също така съвсем очевидно, че въпреки всичките си щуротии и дивотии, както майка му каза, Бърт носеше глава на раменете си. Скоро стана ясно, че той е съвсем начетен мъж и че, когато се касае за бизнес, можеше наистина да бъде пресметлив клиент, способен да урежда работите си. Той беше пътувал много заради фирмата последните три месеца (в Съединените щати) и беше изпълнен с възможностите и темпото на Ню Йорк. Говореше добре, като светски човек, леко, живо и интимно и с това събуждаше откровеност и истинска симпатия.
В неговата компания Мъри не усети как минаха реката. Той беше истински разочарован, когато стигнаха Калкута. „Пиндари“ разбърка калните води и започна да маневрира във Виктория док, докато обичайното оживление на разтоварването се възцари на кораба. Бърт напълно запази самообладание сред врявата; всичко бе уредено и проверено; бързината и експедитивността господстваха във всичко. Когато влязоха в дока, неговият дълъг открит „Крайслер“ и една товарна кола бяха докарани и зачакаха встрани. Той слезе по стълбата пръв от кораба със своите родители и Дорис. Трима прислужници го следваха с багажа. Докато другите пътници висяха безпомощни в бараката на митницата, едно кимване на Бърт към главния бабу осигури Холбрукови да бъдат прегледани без формалности. След това потеглиха с голямата кола към хотел „Норт Истърн“, където имаха запазени места.