— Не разваляй всичко!
И все пак, макар че мълчеше, в широките й, светли, алчни очи, които не откъсваше от неговите, имаше нещо общително; вече не въпрос, а по-скоро зов — едновременно алчен и напрегнат, който не можеше да не бъде разбран. Само още веднъж проговори, когато с нетърпелив поглед към родителите си процеди несдържано:
— Бих желала да си вървят.
Фактически те не останаха до късно. В десет и тридесет г-жа Холбрук бутна по рамото съпруга си, който бе полузаспал.
— Време е ние старите хора да си лягаме. — След това със сдържана усмивка прибави: — Вие двамата може да постоите още малко, но не закъснявайте.
— Няма — каза кратко Дорис.
За следващия танц светлините бяха затъмнени, и когато те се завъртяха зад оркестъра, тя каза малко несигурно:
— Да отидем вън.
В градината, под високите сводове на зеленината беше топло, тихо и тъмно. Тя се облегна на гладкия ствол на едно голямо дърво, като продължаваше да го гледа. Целият разтреперан, той постави ръката си зад врата й и я целуна. В отговор тя го предизвика със страстна целувка. След това, като я притисна по-плътно, едно копче от маншета му се заплете в перловата огърлица на шията й. Клипсът се откачи и няколко перли паднаха в деколтето й.
— Каква я свърши сега! — каза тя със странен пресилен смях и прокара ръка около шията си. Трябва да ги намериш.
Главата му се въртеше. Сърцето му се блъскаше като лудо. Започна да търси огърлицата най-напред в деколтето на роклята й. След това спусна ръка между твърдите зърна на гърдите й — към гладката плоскост оттатък тях.
— Ще ти скъсам роклята.
— Няма значение роклята — каза тя със същия задавен глас.
След това той откри, че под роклята си не бе облякла нищо, и тъй като през цялото време държеше скъсаната огърлица в ръката си, това, което напипа, не бяха перлите. Той забрави всичко: цялото подтискано желание през миналите седмици премина през него със заслепяваща бързина.
— Не тука, глупчо! — тя се откъсна. — В твоята стая… след пет минути.
Той се качи направо горе, хвърли си дрехите, изгаси лампата и се тръшна в леглото. Един лунен лъч прониза тъмнината, когато тя влезе и затвори вратата след себе си. Тя свали пеньоара си, застана съвсем гола, след това разтвори завесите против комари. Тялото й беше знойно топло, когато обви ръцете си плътно около врата му и го привлече към себе си, залепвайки устата си върху неговата така, че зъбите й опряха в долната му устна. Тя дишаше бързо и под притиснатите й гърди можеше да чуе горещото пулсиране на сърцето й.
— Бързо! — каза задъхано тя. — Не виждаш ли, че умирам за тебе?
Ако не беше разбрал веднага, че не е девствена, би могъл да го разбере сега по начина, по който му отвръщаше. Когато най-сетне се отпусна все още без да го пуска, тя въздъхна дълбоко и след това отново придърпа главата му към нейната на възглавницата.
— Ти беше чуден, скъпи. А аз?
— Да — каза с нисък глас той и наистина го мислеше.
— Колко много време загубихме. Не можа ли да разбереш, че те желаех, желаех те като луда, още от самото начало? Но от сега нататък всичко ще бъде чудесно. Ще им кажем на сутринта. След това и двамата ще отпътуваме с Бърт за Ню Йорк. О, господи, не можа ли да разбереш колко съм хлътнала по тебе? Никога няма да ти се наситя. Ще видиш. — Тя целуваше устните му и си играеше с тях, галеше тялото му с края на пръстите си. Внезапен порив премина през нея.
— Пак! — прошепна тя. — Искам те, много те искам, за дълго… Толкова е хубаво.
На сутринта, след весели поздравления по време на закуската, той се поразходи да си разведри главата. Чувстваше се малко апатичен, но тя бе наистина чудесна, той едва щеше да дочака вечерта; и освен това, разбира се, работата, парите, цялото му бъдеще осигурено. По дяволите всичко, човек трябва да се грижи за себе си. В притъпеното състояние на съзнанието си за него бе по-лесно да зачеркне миналото и да мисли за бъдещето. Докато минаваше по моста Хаурах той изведнъж се наведе над парапета, и без да гледа, извади ръка от вътрешния си джоб и хвърли двете писма, все още неразпечатани, в мътните, пълни с мърша води на свещената Ганг.