Като си тананикаше тихо откъс от любовния дует на „Мадам Бътерфлай“, Мъри спокойно и бавно се приготвяше: първо започна с електрическата самобръсначка, докато кожата стана напълно гладка и мека; после взе топла вана, последвана от хладен душ и хубава фрикция с обикновен талк. Камериерът вече беше извадил вечерния костюм, току-що сгънатата колосана риза с диамантени копчета за маншети и обувките, извадени от калъпа с обърнати назад езици и сложени изящно до креслото. Артуро нямаше да свърши цялата работа по-добре. Трябваше да даде бакшиш на човека. Най-после той беше готов. Съвсем леко се напръска с О’демукс, енергично приглади косата с четката от слонова кост с неговия монограм и с това завърши тоалета си. После се погледна в огледалото. С фрак и бяла връзка той винаги изглеждаше добре — никой не можеше да достигне Карацени от Бонкомпани в съвършенството на кройката. И Мъри знаеше, че довечера той ще представлява красива, отличаваща се, удивително младежка фигура. Въодушевен от някакво предчувствие, той загаси лампата — навик, който упорито го преследваше от младини — и слезе в хола.
Не чака дълго. Скоро вратата се отвори и Кети бавно излезе от стаята, облечена със зелената рокля, която беше й избрал, и, за негова радост, с тънкото колие от изумруди, което така изящно допълваше тоалета. Буквално дъхът му замря, когато приближавайки се все още бавно, с наведени очи и зачервени бузи, Кети застана пред него. Ако преди той я намираше очарователна в новия й костюм, сега не му достигаха думи да изкаже възторга си.
— Кети — каза той тихо, — няма да ми се сърдиш, че казвам това, но трябва да го кажа. Ти си обаятелна и неизразимо прелестна.
Никога в живота си не беше изричал такава абсолютна истина. Така млада и жизнена, с тази свежа кожа и с бакъренозлатистите си коси, зеленият цвят без съмнение й подхождаше. Какво ли ще направи от нея, когато я заведе в Диор или Баленсиага. Но Кети не трепереше ли? Тя облиза устните си.
— Това е много, много красива рокля — рече тя заекващо. — И в края на краищата, все пак си купил огърлицата.
— Само за да допълва роклята — каза Мъри весело, за да повиши настроението й. — Няколко зелени мъниста.
— Не е така. Анна им се удивляваше и каза, че това са нешлифовани изумруди.
— Е, добре, надявам се само ескортът ти да има достатъчно подходящ вид за тези скъпоценни камъни.
Кети погледна към него, после встрани.
— Никога не съм познавала човек, който би могъл да се сравни с теб.
Мъри видя, че тя търсеше подходящ израз, но накрая се сети с необичайна трудност.
— Ти си… ти просто не си от този свят.
— Надявам се за известно време да бъде така. — Мъри се засмя. — А сега да вървим, за да задоволиш свободолюбивия си дух. Понеже Артуро замина, ще вземем такси.
— Трябва ли да сложа тези ръкавици — запита Кети нервно, като слизаха надолу. — Много са дълги.
— Можеш да ги сложиш или да ги носиш, както желаеш, скъпа Кети. Няма значение. Те не могат да те направят по-съвършена, отколкото си вече.
Портиерът, шокиран от великолепната им външност и отсъствието на ролса, се поклони и ги настани в прилично и порядъчно такси. Пристигнаха в операта след няколко минути. Минаха през претъпканото фоайе и влязоха в ложата, която той беше запазил на втория балкон. Тук, в уединението на уютната малка ложа с червена завеса, която беше само тяхна, Мъри усети, че тя се отпусна. Спокойна, Кети гледаше към блестящата сцена с нарастващ интерес и вълнение, докато той, седнал малко по-назад, наблюдаваше през рамото й с бинокъл и се радваше на хрумването си, че възпроизвежда прочутата тема на несравнимия Реноар, тема, уви, не негова, но от която Мъри винаги се е възхищавал.
— Операта, разбира се, е нова. Построена е след войната — обясни той. — Малко като че ли премного бяла и блестяща. Виенчаните са склонни да прекаляват с техния кристал. И все пак е великолепно.
— О, разбира се — съгласи се тя спокойно.
— И както виждаш, всички са с най-хубавите си дрехи заради Тебалди. Така се случи, че ще пее на италиански. Затова трябва да ти дам известна представа за операта. Действието започва в Нагазаки в Япония, където Пинкертон, морски офицер от американската флота, урежда чрез пълномощник да се ожени за прелестната, малка, японска девойка Чо-Чо-Сан. — Накратко той отбеляза съществените страни на историята и заключи. — Много е сантиментална, както ще видиш. Една от по-слабите опери на Пучини. Далеч от голямата опера, но въпреки това е удивително трогателна и силна.