Харлан Коубън
Дръж се здраво
Пролог
Пръстите на Мариан обвиваха третата й чаша текила, а тя все още се дивеше на безкрайната си способност да разруши и последната капка добро в гадния си живот. В този миг мъжът до нея се провикна:
— Слушай, сладурано: креационизмът и еволюцията са напълно съвместими.
Слюнката му се приземи на врата й. Тя направи гримаса и хвърли кос поглед към онзи. Мустакът му бе буен като на звезда от порнофилм от седемдесетте години. Седеше от дясната й страна. От лявата й бе свръхизрусената блондинка с чупливата сламена коса, към която бе насочена предизвикателната му закачка. Мариан бе нещастната мръвка в средата на неудачния им сандвич-свалка.
Реши да не им обръща внимание. Втренчи се в чашата си, сякаш бе диамант, който можеше да свърши работа за годежния й пръстен. Или пък бе начин да разкара мустакаткото и сламенокоската. Не се получи.
— Ти си луд — рече Сламенокоска.
— Изслушай ме.
— Добре, цялата съм в слух. Но това не значи, че не си луд.
— Искате ли да си сменим местата, че да седнете един до друг? — попита Мариан.
Мустакът положи ръка върху нейната:
— Чакай, госпожице, искам и ти да чуеш.
Мариан се канеше да възрази, но реши, че е по-лесно да си затрае. Върна погледа си към напитката.
— Окей — каза Мустакът. — Нали си чувала за Адам и Ева?
— Разбира се — отвърна Сламенокоска.
— И вярваш ли на тая история?
— Онова, дето той е първия мъж, а тя — първата жена?
— Точно тъй.
— Никак. А ти?
— Вярвам, разбира се. — Потупа мустака си, сякаш бе малък гризач, нуждаещ се от утеха. — Според библията точно така е станало. Първо е създаден Адам, а после, от реброто му — и Ева.
Мариан отпи. Пиеше по няколко причини. В повечето случаи заради купона. Сума ти пъти бе попадала на места като сегашното, в търсене на запознанство, което евентуално да прерасне в нещо повече. Тази вечер обаче мисълта да си тръгне с някой мъж просто не я вълнуваше. Пиеше, за да се упои, и по дяволите, ако не стане. Само да се отпуснеше, и безсмисленото бърборене щеше да я разсее. Да потуши болката.
Объркала бе всичко.
Както винаги.
През целия си живот бе бягала с пълна сила от всичко добродетелно и благоприлично и бе търсила следващата непостижима наркоза — едно постоянно състояние на скука, накъсвано от патетични еуфории. Съсипала бе нещо хубаво, а сега, като се опита да го възстанови, Мариан пак се бе осрала.
Навремето гледаше да не причинява болка на други, освен на най-близките си — един вид затворено общество от най-обичаните й хора, жертви на емоционалното осакатяване, което им нанасяше. Но сега, благодарение на възникналата напоследък смес от идиотщина и егоизъм, вече можеше да добави към списъка на жертвите на марианското клане и напълно непознати.
И тя не знаеше защо, но да наранява непознати й се струваше по-лошо. Така или иначе онези, които обичаме, най-много ги боли от нас, нали? Но да причиняваш страдания на невинни хора е лоша карма.
Мариан бе разрушила вече един живот. А може би и повече.
Защо?
За да защити детето си. Така поне си мислеше.
Тъпачка.
— Окей — рече Мустакът, — Адам роди Ева, мисля, че така пишеше.
— Сексистки простотии — отвърна Сламенокоска.
— Но това е Божието слово.
— Което науката е опровергала.
— Чакай малко, госпожице, изслушай ме. Това тук е Адам — протегна напред дясната си ръка, — а това — Ева. — Протегна и лявата. — Имаме и Едемската градина, нали така?
— Така.
— Адам и Ева значи имат двама сина, Каин и Авел. После Авел убива Каин.
— Каин убива Авел — поправи го Сламенокоска.
— Сигурна ли си? — Смръщи замислено чело, после тръсна глава. — Както и да е. Но единият от тях умира.
— Умира Авел. Каин го убива.
— Сигурна ли си?
Сламенокоска кимна.
— Окей, остава ни значи Каин. И това поражда въпроса: с кого се е сношил Каин? Щото единствената налична жена е била Ева, и то доста поостаряла. Та как точно е продължил човешкият род?
Мустакът млъкна, сякаш очакваше аплодисменти. Мариан отчаяно завъртя очи.
— Схващаш ли къде е дилемата?
— Може пък Ева да е имала и друго дете. Момиче.
— Тогава трябва да е правил секс със сестра си, така излиза — контрира Мустакът.
— Че защо не? В онези времена е било всеки с всеки, нали така? Щото Адам и Ева са първите. Няма начин да не е имало някакво ранно кръвосмешение.
— Не — отсече Мустакът.
— Що не?
— Библията забранява кръвосмешението. Отговора ни дава науката. Именно това искам да кажа. Науката и религията наистина могат да съществуват съвместно. Всичко опира до теорията на Дарвин за еволюцията.